Щокавско наречие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
м Уикипедия:Пояснителни страници редактирано с AWB |
||
Ред 9:
При кодифицирането на новия език не са взети предвид редица [[История|исторически]], [[Етнография|етнографски]], [[Култура|културни]] и [[Религия|религиозни]] дадености в различията между отделните [[южни славяни|южнославянски]] [[народ]]и населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на [[Език (езикознание)|езиковия]] експеримент се получава една мешавица ''([[сръбски|ср]]. мешавина)'', чието разговорно и [[жаргон]]но название добива на български името [[шльокавица]] (използвано въобще в пейоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в [[интернет]]/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че [[сърби]]те от старото [[Княжество Сърбия|княжство]] и [[Кралство Сърбия|кралство]], както и [[черногорци]]те използват [[кирилица]]та за [[азбука]], а сърбите от [[Войводина]], [[бошняци]]те (включително в [[Санджак (област)|Санджак]]), [[хървати]]те и [[словенци]]те - [[латиница]]та, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на [[нация]]та [[югославяни]], не са отчетени редица съществени детерминационни фактори, най-важните от които са:
* липса на обща [[история]] и чувство за принадлежност към един сърбохърватски (сърбохърватскословенски) народ;
* елиминиране на [[Български език|български]]те говори на територията на бивша Югославия, включително във [[Вардарска Македония]], чрез обявяването им за сръбски;
* различното културно-религиозно развитие и ниво на народите /сърбите, черногорците и българите са [[православие|православни]], бошняците - [[мюсюлмани]], а хърватите и словенците - [[католицизъм|католици]]/;
Ред 26:
Към ''новощокавски''те, според сърбохърватските филолози, спадат взетия за книжовен сръбски [[източнохерцеговински говор]], [[западен икавски говор|западния хърватско-босненски икавски говор]] и [[шумадийско-войводински говор|екавския шумадийско-войводински говор]].
От последните [[сърбохърватски]] класификации на щокавските говори отпада т.нар. [[призренско-тимокски говор]] с неговите две буферни предговорни зони - [[свърлигско-заплански говор]] и [[тимокско-лужнишки говор]], включително [[горански говор|горански]] (определяни от българската диалектология за т.нар. [[преходни у-говори]], но по същината си [[Български език|български]]).
В общовъзприетата класификация на ''щокавицата на старощокавски и новощокавски говорни диалекти'', прави впечатление алогичното групиране на [[хърватски]]те и [[босненски]] говори с ''най-източния'', според общоналоженото разбиране, ''косовско-моравски говор''.
| |||