Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
== Поход в Италия ==
{{Вижте също|Втора пуническа война}}
 
[[File:Joseph Mallord William Turner 081.jpg|дясно|мини|300п|Ханибал и воините му в Алпите (картина на Дж. М. У. Търнър от 1810 година)]]
 
Без да дочака нападението на римляните, през пролетта на 218 година пр. н. е. Ханибал повежда армията си от Нови Картаген (днешна [[Картахена]]) през река Ибер ([[Ебро]]) и [[Пиринеи]]те към южна [[Галия]]. Преодолявайки [[Алпи]]те, в есента на същата година той слиза в долината на река Пад ([[По]]). В битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души.{{hrf|Smith|1867|334}}<ref>{{cite book | last = Mommsen | first = Theodor | authorlink = Теодор Момзен | title = The History of Rome. Том 2 | location = London | publisher = Richard Bentley | year = 1868 | url = https://books.google.bg/books?id=aEA9AAAAYAAJ | accessdate = 21.11.2016 | pages = 105–115}}</ref>
 
[[File:Hannibal route of invasion.gif|ляво|мини|300п|Пътят на Ханибал до Италия]]
През 203 г. пр. н. е. – година след като [[Сципион Африкански|Сципион]] нахлува в коренните територии на Картаген в днешен [[Тунис]] – Ханибал напуска Италия и по море се прехвърля с ветераните си в Африка, за да защити родния си град. Решителният сблъсък между двамата пълководци се състои през есента на следващата година. [[Битката при Зама]] завършва с пълен разгром на Ханибаловата армия от римските легиони и конницата на нумидийския вожд [[Масиниса]].{{hrf|Cook|1930|103–106}}<ref>{{cite book | last = Lazenby | first = John Francis | title = Hannibal's War: A Miltary History of the Second Punic War | publisher = University of Oklahoma Press | year = 1998 | isbn = 9780806130040 | url = https://books.google.bg/books?id=VTart9CwmMsC | accessdate = 21.11.2016 | pages = 221–225 }}</ref> Ханибал успява да се измъкне от бойното поле и убеждава сънародниците си да приемат мирните условия на Сципион, пресичайки гласовете за съпротива до край.{{hrf|Lazenby|1998|229}}
 
След сключването на мирния договор Ханибал се заема да възстанови и укрепи финансово картагенската държава, натовареназадължен с изплащанетода наизплаща значителна ежегодна контрибуция на Рим. Избран за [[суфет]] през 196 г. пр. н. е., той възпрепятства въвеждането на допълнителни данъци, а недостигащите за контрибуцията средства намира чрез събиране на недоборитестари задължения и отстраняванеборба нас паричните злоупотреби на богаташите. За да елиминира политическата съпротивасъпротивата срещу тази политика, Ханибал прокарва и важна конституционна реформа – премахва пожизнения статут на така наречените „съдии“ от управляващия Съвет на 104–мата и го заменя с едногодишен мандат. Тъй като тазитези политикадействия намиранамират подкрепа сред мнозинството от гражданите, противниците муна Ханибал се заемат да отстранятго Ханибалотстранят, като го набеждават в Рим, че готви нова война с подкрепата на сирийския цар [[Антиох III]]. Когато римски делегати пристигат в Картаген, Ханибал не дочаква официалното искане за екстрадирането му в Рим и бяга с кораб на изток.{{hrf|Кораблев|1976|[http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/6-2.htm 306–311]}}
 
Първото място, където Ханибал намира убежище, е [[Финикия|финикийският]] град [[Тир (град)|Тир]] във владенията на Антиох. През 193 г. пр. н. е., в навечерието на конфликта между [[Селевкиди]]те и Рим, той вече е сред военните съветници на сирийския цар в [[Ефес]], но съветът му за нахлуване в Италия остава нечут. В последвалата [[Римско-сирийска война]] Ханибал командва финикийска флота, която е [[битка при Сиде|разбита]] от римските съюзници – [[родос]]ците, при [[Сиде]], край югозападните брегове на [[Мала Азия]]. Войната е решена в полза на Рим в [[битка при Магнезия|битката при Магнезия]], а едно от мирните условия на победителите е да им бъде предаден Ханибал.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/350 340]}}
 
Принуден да бяга отново, Ханибал се спасява в [[Велика Армения|Армения]], където помага на местния владетел да изгради столицата си [[Арташат|Артаксата]]. По-късно се установява във [[Витиния]], която враждува с римския съюзник [[Пергам]]. Начело на флотата на витинския цар [[Прусий]], Ханибал нанася поражение на пергамците по море. Въпреки това царят се съгласява да го предаде на римските пратеници. За да не попадне в ръцете им, Ханибал се самоубива с отрова. Това става в град [[Гебзе|Либиса]], според някои автори през 183, а според други през 182 или 181 г. пр. н. е.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/350 340]}}
Ханибал Барка се самоубива с отрова, за да не бъде пленен от [[Римска република|римляните]], около 182 година пр. Хр. във витинския град [[Гебзе|Либиса]].
 
== Източници ==