Суецки канал: Разлика между версии

През [[1856]] г. [[Фердинанд дьо Лесепс]] получава разрешение за концесия от [[Мохамед Саид паша]] (управника на [[Египет]] и син на [[Мохамед Али паша]]) да построи канал от създадена от него компания, която трябва да експлоатира канала през следващите 99 години след откриването му. Великобритания упражнява дипломатически натиск за предотвратяване на строителството на канала. След положителен доклад от международна комисия окончателната концесия се получава на5 януари 1858 година. Строителните дейности в крайна сметка започват на 25 април 1859 година на брега, на място което по-късно в чест на Саид паша е наречено Порт Саид. Техническите трудности, които стоят пред строителите на канала са огромни. Това е най-големият строителен обект за своето време и трябва да се изпълни в условията на пустинята, далеч от всякаква инфраструктура. Всички материали, инструменти, машини, въглища, желязо и всяко парче дърво трябва да се карат от Европа. Изнасянето на сухия материал отначало се извършва ръчно, с използването на тръстикови кошове, които се пълнят на ръка и изнасят от над 30 хиляди работника. Трябва да се работи под палещото слънце, без [[питейна вода]]. На първо време са използвани 1800 камили само за доставка на вода на работещите. През 1863 г. се завършва неголям канал за прясна вода от Нил, който не е предназначен за корабоплаване, а единствено само за доставка за прясна вода, първоначално за работниците, а после за селищата, които е трябвало да възникнат около канала. Този канал значително облекчава работата, но все пак смъртността на работниците е висока. Използвани са не само египетски работници, но и европейски работници. След като каналът е станал достатъчно дълбок, водата се пуска и по-нататъшните дейности се извършват с драги и новоразработени плаващи транспортни ленти.

Каналът официално е открит за корабоплаване на 17 ноември 1869 година. На официалното откриване присъстват империатрицата на Франция Евгения, ([[супруга]]та на [[Наполеон III]]), [[император]]ът на [[Австро-Унгария]] [[Франц Иосиф I]] с министър-президентът на унгарското правителство [[Андраши]], пруският [[принц]].<ref>''Гальский Дезигер.'' Великие авантюры.— М.: Прогресс, 1986.— С.231- – 234.</ref>.

[[Великобритания]] и [[САЩ]] оттеглят предварително дадената си подкрепа за изграждането на [[Асуанската язовирна стена]] заради започващите преговори и споразуменията, които осъществява Египет със [[Съветския съюз]]. Като следствие от това и поради необходимостта от осигуряване на финансирането на проекта, египетският президент [[Гамал Абдел Насър]] извършва [[национализация]] на канала, с което се цели да се използват таксите от преминаващите кораби за изграждане на язовира. През същият ден Насър затваря [[Тирански проток|Тиранския проток]], през който преминава единствената връзка към Индийският океан за всички кораби на Израел. <ref>http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/july/26/newsid_2701000/2701603.stm</ref> Това довежда до започването на инвазия в Египет от страна на [[Израел]], [[Великобритания]] и [[Франция]]. Събитията са известни като [[Суецка криза]]. Според предварителните планове на съюзниците, Израел трябва да нахлуе в [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]], което да предизвика военни действия от страна на Египет, а Великобритания и Франция да се намесят на страната на Израел под предлог, че пазят Суецкия канал.

Тъй като каналът не може да осигурява постоянно насрещно движение, всички кораби преминават в организирани конвои при 24-часов трафик. Всеки ден конвоят насочен на север тръгва в 04:00 от Суец.<ref>[http://www.suezcanal.gov.eg/sc.aspx?show=13 Traffic system]</ref><ref>[http://www.suezcanal.gov.eg/showNc.aspx?id=105 Navigation Circular 5/2015]</ref><ref>{{cite web|title=Navigation, Convoy System|url=http://www.suezcanal.gov.eg/NR.aspx?node=81|accessdate=17 February 2013|publisher=Suez Canal Authority}}</ref> Синхронизирано с него в 03:30 от Порт Саид тръгва първият насочени на юг конвой. Поради спецификата на канала разминаването на пътуващи в противоположни посоки кораби се извършва на две места – раздвоението Балах и Голямото Горчиво езеро. Ежедневно през канала преминават три конвоя от морски съдове. Два от тях преминават в южна посока и един в северна. Първият конвой поема на юг рано сутрин като достига до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория конвой пътуващ на юг с този, отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11 – 16 часа при средна скорост от 8 възела (15 km/h). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за защита на бреговете от ерозията, образуваща се от вълните.