Ханибал Барка: Разлика между версии

 

След сключването на мирния договор Ханибал се заема да възстанови и укрепи финансово картагенската държава, задължен да изплаща значителна ежегодна контрибуция на Рим. Избран за [[суфет]] през 196 г. пр. н. е., той възпрепятства въвеждането на допълнителни данъци, а недостигащите за контрибуцията средства намира чрез събиране на стари задължения и борба с паричните злоупотреби на богаташите. За да елиминира съпротивата срещу тази политика, Ханибал прокарва и важна конституционна реформа – премахва пожизнения статут на така наречените „съдии“ от управляващия Съвет на 104–мата и го заменя с едногодишен мандат. Тъй като тези действия намират подкрепа сред мнозинството от гражданите, противниците на Ханибал се заемат да го отстранят, като го набеждават в Рим, че готви нова война с подкрепата на сирийския цар [[Антиох III]]. Когато римски делегати пристигат в Картаген, Ханибал не дочаква официалното искане за екстрадирането му в Рим и бяга с кораб на изток.{{hrf|Кораблев|1976|[http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/6-2.htm 306–311]}}

 

Първото място, където Ханибал намира убежище, е [[Финикия|финикийският]] град [[Тир (град)|Тир]] във владенията на Антиох. През 193 г. пр. н. е., в навечерието на конфликта между [[Селевкиди]]те и Рим, той вече е сред военните съветници на сирийския цар в [[Ефес]], но съветът му за нахлуване в Италия остава нечут. В последвалата [[Римско-сирийска война]] Ханибал командва финикийска флота, която е [[битка при Сиде|разбита]] от римските съюзници – [[родос]]ците, при [[Сиде]], край югозападните брегове на [[Мала Азия]]. Войната е решена в полза на Рим в [[битка при Магнезия|битката при Магнезия]], а едно от мирните условия на победителите е да им бъде предаден Ханибал.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/350 340]}}

 

 

== Източници ==