|
==Гърци в България==
Според преброяването от [[2011]] година в [[България]] като етнически гърци се определят 1355 души.<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R9.aspx?OBL=BLG Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България 2011]</ref> Традиционни гръцки общности има в градовете по черноморското крайбрежие - [[Варна]], [[Поморие]], [[Бургас]], Созопол, [[Ахтопол]], както и в [[Пловдив]] и [[Асеновград]]. Голяма част от гръцкото население в България се изселва в началото на 20 век след [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките погроми в България]] и по силата на спогодбата за обмен на население между България и Гърция [[Спогодба Калфов - Политис|Калфов-Политис]] след [[Първа световна война|Първата световна война]].
== Връзка на съвременните гърци с древните елини ==
Днес в Гърция не се признава съществуването на национални малцинства в страната, а само на езикови и религиозни такива. Там битува и националистическата теза за непрекъснатата етногенетична връзка между днешните и древните гърци. Всъщност, [[Гръцко национално-освободително движение|гръцкото национално-освободително движение]] от ранния [[19 век]] води до образуването на самостоятелна държава на територията на [[древна Елада]] - [[Кралство Гърция]]. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на [[Лондонска конференция|Лондонската конференция]] възбужда [[спор]]ове сред учените. Този спор е причината за труда на [[Якоб Фалмерайер]] - „[[История на полуостров Морея през Средновековието]]“. В него той излага тезата си, че населението от началото на 19 век, което обитава територията на някогашната Елада, не е чисто [[елин]]ско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през [[Средновековие]]то, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през 6 в. славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, населението с гръцко съзнание също е силно редуцирано вследствие на войните и асимилационни процеси и бяга като се разселва по островите. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, гръцката култура, която е съхранена от това население по островите, отново се разпростира на континента. Така, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във [[византийци]]. След падането на Византия под османска власт се формира специфична православна общност, с различен етнически състав, наричана [[рум миллет]], на чиято основа през 19 век се формира гръцката нация. Независимо от това, през 20 век в Гърция се използват специфични термини за някои негръцки по произход общности, които са присъединени доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Такива са т. нар. ''славяногласни гърци'' ([[българи в Гърция|българи]]), ''албаногласни гърци'' ([[арванити]]), ''влахогласни гърци'' ([[аромъни]]), ''туркогласни гърци'' ([[караманлии]]), ''арменогласни гърци'' (хайхуруми) и др. Днес почти цялото това разнородно население, има гръцко национално съзнание.
==Вижте още==
|
