Семьон Челюскин: Разлика между версии

'''Семьон Иванович Челюскин''' (на [[руски]] ''Семён Иванович Челюскин'') (ок. 1700 – ок. 1764) е руски полярен изследоваделизследовател.

Роден в Калужка губерния в семейство на дребен помешчик. Завършва Московското училище за математически и навигационни науки и Морската академия. През 1726 г. е зачислен в Балтийския флот с чин подщурман.

Участва във Втората Камчатска експедиция 1733 – 1743 г.

През 1735 – 1736 г. участва като щурман в плаването на [[Василий Прончищев]] и [[Харитон Лаптев]] на корабчето „Якутск“. След смъртта на Прончищев на 29 август (9 септември) 1736 г. Челюскин става командир на „Якутск“ и експедицията се установява на зимуване в устието на река [[Оленьок]]. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за [[Якутск]], където пристига едва на 28 юли 1737 г. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва и кораба в Якутск.

През 1739 г. за командир на отряда е назначен лейтенант [[Харитон Лаптев]], а Челюскин за негов заместник. След гибелта на „Якутск“ през 1740 г. изследването на северното крайбрежие продължава по сущасуша. На 17 март 1741 г. предприема поход с три кучешки впрягове от устието на [[Хатанга (река)|Хатанга]] и към 1 юни успява да опише и изследва цялото течение на река [[Пясина]] и 500 кмkm от западния бряг на п-ов [[Таймир]] на север от устието на [[Пясина]] до нос Стерлегов (75º 25` с.ш.). Целият отряд зимува в [[Туруханск]].

На 5 декември 1741 г. предприема поход от Туруханск до устието на Хатанга, като минава покрай планинатаплатото [[Путорана]] и на 3 април 1742 г. се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На [[8 май]] [[1742]] г. открива най-северната точка на Азия ({{coord|77|43|N|104|15|E|}}) – нос, наименуван впоследсвие на неговото име [[Челюскин (нос)|Челюскин]]. От там изследва брега на п-ов [[Таймир]] на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по [[Енисей]] на 20 юли пристига в Туруханск. Дължината на [[Геодезия|геодезически]] заснетото крайбрежие от Челюскин съставлява около 1600 кмkm, а общата дължина на неговите походи – 6300 кмkm. По време на всички пътешествия води подробен пътен дневник, където описва маршрута и указва измерените координати.

През 1745 г. Челюскин е произведен лейтенант. Връща се в [[Санкт Петербург]] и командва придворните яхти, но скоро е снет от тази длъжност. През 1754 г. става капитан-лейтенант, а през 1760 г. с чин капитан 3-ти ранг излиза в оставка и скоро след това умира.

* остров Челюскин ({{coord|76|14|N|99|06|E|}}), в [[Карско море]], край северозападвиясеверозападния бряг на п-ов [[Таймир]];