Михаил Добромиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Михаил Добромиров
| категория = архиепископ
| описание = римокатолически архиепископ
| роден-място=[[Раковски (град)|Калъчлии]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Одрин]], [[Османска империя]]
}}
'''Михаил Добромиров''' e мирски свещеник и архиепископ на Софийско-Пловдивската архиепархия през XVIII в.
== Биография ==
Михаил Добромиров е роден в село [[Раковски (град)|Калъчлии]]. Няма сведения за рождената му дата. Завършва образованието си през 1715 г. в град [[Фермо]], [[Италия]]. Ръкоположен за свещеник от софийския архиепископ [[Павел Йошич]] на 28 октомври 1716 г. На 28 октомври 1716 г. е въздигнат в свещенически сан. Той обслужва католиците в [[Пловдивско]], [[София]], [[Стара Загора]] и онези, които се намирали на едно разстояние от около 15 дни път. Архиепископ Йошич го задължил два пъти в годината да посещава поверените му населени места. През 1717 г. избира за свое седалище родното си село Калъчлии. След смъртта на архиепископ Павел Йошич (на 6 юли 1719 г.) със заповед от 7 май 1720 г. на Добромиров са дадени от Конгрегацията права на викарий на Софийския диоцез. В практиката на католическата църква това означавало почти сигурно назначение на вакантната длъжност.<ref>[http://catholic-rk.com/?page_id=8 Свещеници, родени в Ген. Николаево]</ref>
Но през декември 1721 г. неочаквано за софийски архиепископ бил назначен [[Марко Андрияши]] от [[Дубровник]], дотогава никополски епископ. През 1721 г. Андрияши предприема обиколка из епархията и тя е разделена на две мисии: Калъчлииска и Даваджовска. Към Калъчлииската мисия се числят: Калъчлии, Балтаджии, Доганджа, [[Пловдив]], [[Ямбол]], [[Стара Загора]] и [[София]]. През 1723 г. по заповед на архиепископа, Добромиров заминава за [[Белене]], където е имало остра нужда от свещеници, като обслужва и католиците в [[Русе]]. На негово място от Даваджово е изпратен [[Петър Милошевич]].
Поради войните с [[Австрия]], във втората половина на 20-те години на ХVIII век били предприети повсеместни гонения срещу католическото духовенство, над което винаги тегнели подозрения на турските власти за сътрудничество със западните врагове на империята. Архиепископ Андрияши и подведомственото му духовенство били принудени да напуснат и да се установят в [[Рагуза]], [[Далмация]]. Задърският епископ съветва Конгрегацията на първо време да изпрати в Пловдивско само Добромиров, умен и деятелен човек достоен дори за епископ. Той моли Конгрегацията да отпусне 40 шкуди, тъй като бил беден и лишен от облекло, както и за големите пътни разходи. <ref>[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref>
Като имперски поданик през 1729 г. отец Добромиров се завръща в епархията в качеството си на архиерейски наместник. През октомври 1729 г. пристига и помощникът му Никола Тодоров, който обслужва павликянските села западно от [[Стряма (река)|река Гьопса]].
През 1737 г. в Пловдивско идва нов помощник – [[Никола Бошкович]] – братовчед на епископа [[Марко Андрияши]]. По това време [[Османската империя]] е във война с [[Австрия]]. В едно писмо от пролетта на 1738 г., написано от Бошкович и Добромиров, те пожелават победа на християнското оръжие над неверниците. Писмото е било адресирано до двама техни познати в Цариград. Писмото попаднало в турски ръце. Двамата - Михаил Добромиров и Никола Бошкович - са осъдени като „шпиони“ и обезглавени на 22 април 1738 г. в Одрин.
=== Сведения от Добромиров в енорийска книга ===
Добромиров сам отбелязва в енорийската книга на Силджиково, че Конгрегацията за да помогне на пловдивските католици го изпраща с права , които се дават на епископ, временно като апостолически администратор за цялата Софийска епархия. В същата книга, Добромиров изброява и енориите от които се състои епархията. През октомври 1729 г. пристига и помощникът му Никола Тодоров, на когото поверил обслужването на Дуванлии, Даваджово, Силджиково и Хамбарлии. В тоя списък на селата-енории няма имената на Калаброво, Хаджиево и Караманово, за които се говори в докладите на мисионерите през ХVІІ в. Най-вероятно павликяните от тези села са се преселили другаде. Някои са се върнали през Балкана в Северна България, а други са се отправили към Пловдив и Калъчлии. От списъкът на Добромиров четем и за 3 нови селища:Алифаково, Бейкьово и Доганжи.
Михаил Добромиров намерил своите павликянски енории пак в това първобитно и бедно състояние, в което се намирали те и през ХVІІ в. Нямало нито църква, нито параклис, нито постоянен олтар, богослужението ставало в частни къщи, доколкото се намирали подходящи. Павликяните продължавали да поддържат старият календар заедно с православните. Добромиров, който е също павликянин, не само че не се заел да премахне този календар, но и сам се водил по него в кръщелните книги. Той започва редовно записване в една енорийска книга всички кръщенета, бракове и погребения. Постарал се да събере по-стари данни, доколкото се намирали още разпръснати на отделни тетрадчици или листове започнал в началото на ХVІІІ в. през 1703 г. когато бил свещеник в Даваджово отец Михаил Илиев от [[Босна]].
По въпроса за етнографския си характер, при южните павликяни са интересни многобройните лични и семейни имена в тази най-стара книга, които са чисто български. Първото записано от отец Илиев кръщение е на 17 януари 1703 г., следващото е на 4 февруари. Същия ден кръстил и второ дете. На 24 февруари билa кръстенa дъщерята на Неделя Банкова; на 28 март – дъщерята на Геша Драгоева (дадено и било име Божана). На 29 март бил кръстен синът на Георги Дуванлията с името Васил…
== Източници ==
<references />
{{пост начало}}
{{пост|[[Софийско - Пловдивски епископ]]|[[1729]]|[[1738]]|архиепископ [[Марко Андрияши]]|епископ [[Никола Радовани]]}}
{{пост край}}
{{Католически софийско-пловдивски епископ}}
[[Категория:Софийско-пловдивски архиепископи]]▼
[[Категория:Български католически духовници]]
[[Категория:Родени в Раковски]]
| |||