'''Петтимата добри императори''' ({{lang-en|Five Good Emperors}}) — са петпетима последователно управлявали римски императори от династията на [[Антонини]]те: [[Нерва]], [[Траян]], [[Адриан]], [[Антонин Пий]] и [[Марк Аврелий]]. По време на тяхното управление ([[96]] — [[180]]), което се отличавало със стабилност и отсъствие на репресии, [[Римската империя]] достига своя най-голям разцвет. Терминът е въведен от английския историк [[Едуард Гибън]].
Във вътрешната политика е достигнато примирение на императорите и Сената. СенаторитеИмператорите не прибягват до репресии и конфискации.
Във външната политика, империята достига своето максимално разширение. При Траян в резултат на победоносните войни с даките и партите са присъединени [[Дакия]], [[Арабия]], [[Армения]] и [[Месопотамия]]. На Адриан му се налага да се откаже от последните две провинции и да премине от настъпление към отбрана на границите.
Предаването на властта на императора става безкръвно. Всеки император още приживе установява свой приемник, който се избиралегитимира с одобрението на Сената и армията от авторитетните военачалници от армията или други администратори. [[Марк Аврелий Антонин]] нарушава този принцип, провъзгласявайки за съвладетел своя роден син [[Комод]], който се оказва неспособен да управлява страната. Със своите тиранични действия той предизвиква всеобща ненавист и е убит през 192 г. След това Рим попада в дълъг период на борби между различните претенденти за престола (т.нар. Криза на III век).
Римските историци, които често делилиделели императорите на добри и лоши, причисляват Антонините към добрите и съставяли биографиите им в изключително хвалебствени тонове. Нерва, според Тацит, успял да обедини несъединимото: [[принципат]]ът и [[свобода]]та. Траян станал за римляните мерило за успех и следващите императори искали да приличат на него. Антонин носел прозвището Пий — Благочестивия. А Марк Аврелий въплъщавал идеала за владетел, ставайкибидейки [[философ]] на трона.
Съвременните историци, съгласявайки се с много от фактите, с внимание подхождат към тях, доколкото цялата съхранена от тази епоха информация отразява гледната точка на висшето римско общество.
