Кирил Боянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: хронологично подреждане на инф
Ред 22:
 
== Биография ==
Дипломира се през 1958 с отличен успех във Висшия машинно-електротехнически институтВМЕИ „Ленин“ (днес [[Технически университет - София]]), специалност „Радиотехника“ и постъпва на работа като инженер в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).
=== Научна кариера ===
Дипломира се през 1958 с отличен успех във Висшия машинно-електротехнически институт „Ленин“ (днес [[Технически университет - София]]), специалност „Радиотехника“ и постъпва на работа като инженер в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).
 
Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 като научен сътрудник в [[Институт по математика и информатика|Института по математика]] с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитава [[Докторантура|кандидатска дисертация]] в областта на изчислителната техника в Ленинградския електротехнически институт (1966), а през [[1975]] получава и научната степен [[доктор на науките|доктор на техническите науки]].
При оповестяването на принадлежността на български граждани към ДС след 2000 г. става известно, че през 1959–1960 г. е агент на [[Държавна сигурност]] с псевдоним ''Лалчев''.<ref name="РЕШЕНИЕ_110">{{Цитат уеб
 
Става ръководител на секция в [[ЦИИТ|Централния институт по изчислителна техника]], а по-късно и ръководител направление „Микрокомпютри и микропроцесорни системи“ (1969–19821969 – 1982). Едновременно работи по съвместителство в ИМ с ИЦ отначало като ръководител лаборатория „Крайни автомати“, а от 1985 като ръководител сектор „Компютърни системи и мрежи“. Старши научен сътрудник I ст. става през 1982. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника в Правец и за главен конструктор на България по [[Персонален компютър|персонални компютри]] (1986). От 1985 ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по „Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини“ към Координационния център по информатика и изчислителна техника на БАН (КЦИИТ)(по-късно [[Институт по паралелна обработка на информацията]]), а през периода 1993–19961993 – изпълнява1996 и длъжносттае директор на този центърцентъра. Два мандата еДългогодишен директор на Института по паралелна обработка на информацията (1992–1996; 2004-) – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки”науки“. През юли 2010 г. Институтът по паралелна обработка на информациятаинститутът се слива с новосъздадения Институт по информационни и комуникационни технологии. Академик Боянов ръководи секция „Компютърни мрежи и архитектури“ към Института.
 
През [[1989]] е избран за член-кореспондент на [[БАН]], а през 2003 – за действителен член ([[академик]]) на БАН<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20120913050221/http://www.acad.bg/rismim/boyanov/inner/academics.htm | заглавие= Personal home page of acad. Kiril Boyanov|достъп_дата =24 ноември 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>.
 
През [[1990]] – [[1996]] ръководи въвеждането на [[Интернет]] в България и въвеждането на [[електронна поща]] в институтите на БАН.
 
=== Университетски преподавател ===
Кирил Боянов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения в страната и чужбина. Преподавал е и изнасял лекции във [[ВМЕИ]], [[УНСС|ВИИ “Карл„Карл Маркс”Маркс“]], [[Софийски университет|СУ “Св„Св. Кл. Охридски”Охридски“]], Националния учебен център по информатика. През периода 1999- – 2000 е поканен за редовен професор в Хелзинкския технологичен университет, където чете лекции по Компютърникомпютърни мрежи. Изнасял е лекции и доклади в страните от бившия [[Съветски съюз]], [[Полша]], [[Унгария]] и други държавидр.
 
От 1996 е член на борда на директорите на Международния съюз за компютърни комуникации [http://www.icccgovernors.org/ iccc/iccc_council.html Международния съюз за компютърни комуникации].
 
От [[1998]] е главен редактор на сп. "[[Автоматика„Автоматика и информатика]]"информатика“. Председател на Сдружениесдружение „[[БИОМ]]“, представляващо българската [[национална изследователска и образователна мрежа]], от 2009.
 
Член е на комисията по номинациите за [[Джон Атанасов (награда)|наградата Джон Атанасов]].
 
При оповестяването на принадлежността на български граждани към ДС след 2000 г. става известно, че през 1959–19601959 – 1960 г. е бил агент на [[Държавна сигурност]] с псевдоним ''Лалчев''.<ref name="РЕШЕНИЕ_110">{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=258
| заглавие = Решение №110 от 09.02.2010 г.
Line 34 ⟶ 50:
}}</ref><ref>{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://www.omda.bg/public/bulg/news/Bulgaria/obzor_donosnici_goran_popov.htm
| заглавие = Опит за обзор ннана досега известните доносници в българската наука
| достъп_дата = 2015-01-31
| автор =
Line 40 ⟶ 56:
| издател = omda.bg
}}</ref>
 
Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 като научен сътрудник в [[Институт по математика и информатика|Института по математика]] с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитава кандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в Ленинградския електротехнически институт (1966), а през [[1975]] получава и научната степен [[доктор на науките|доктор на техническите науки]].
 
Става ръководител на секция в [[ЦИИТ|Централния институт по изчислителна техника]], а по-късно и ръководител направление „Микрокомпютри и микропроцесорни системи“ (1969–1982). Едновременно работи по съвместителство в ИМ с ИЦ отначало като ръководител лаборатория „Крайни автомати“, а от 1985 като ръководител сектор „Компютърни системи и мрежи“. Старши научен сътрудник I ст. става през 1982. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника в Правец и за главен конструктор на България по [[Персонален компютър|персонални компютри]] (1986). От 1985 ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по „Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини“ към Координационния център по информатика и изчислителна техника на БАН (КЦИИТ)(по-късно [[Институт по паралелна обработка на информацията]]), а през периода 1993–1996 изпълнява и длъжността директор на този център. Два мандата е директор на Института по паралелна обработка на информацията (1992–1996; 2004-) – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки”. През юли 2010 г. Институтът по паралелна обработка на информацията се слива с новосъздадения Институт по информационни и комуникационни технологии. Академик Боянов ръководи секция „Компютърни мрежи и архитектури“ към Института.
 
През [[1989]] е избран за член-кореспондент на [[БАН]], а през 2003 – за действителен член ([[академик]]) на БАН.
 
През [[1990]] – [[1996]] ръководи въвеждането на [[Интернет]] в България и въвеждането на [[електронна поща]] в институтите на БАН.
 
=== Университетски преподавател ===
 
Кирил Боянов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения в страната и чужбина. Преподавал е и изнасял лекции във [[ВМЕИ]], [[УНСС|ВИИ “Карл Маркс”]], [[Софийски университет|СУ “Св. Кл. Охридски”]], Националния учебен център по информатика. През периода 1999-2000 е поканен за редовен професор в Хелзинкския технологичен университет, където чете лекции по Компютърни мрежи. Изнасял е лекции и доклади в страните от бившия [[Съветски съюз]], [[Полша]], [[Унгария]] и други държави
 
От 1996 е член на борда на директорите на [http://www.icccgovernors.org/iccc/iccc_council.html Международния съюз за компютърни комуникации].
 
От [[1998]] е главен редактор на сп. "[[Автоматика и информатика]]". Председател на Сдружение „[[БИОМ]]“, представляващо българската [[национална изследователска и образователна мрежа]], от 2009.
 
Член е на Комитета по номинациите за наградата "[[Джон Атанасов]]" на Президента [[Георги Първанов]].
 
== Публикации и научни разработки ==