Атанасовско езеро: Разлика между версии

·        място, където се случва най-старата природозащитна бригада в България- Атанасовско езеро (от 1988 г.).

 

[[File:Атанасовско езеро.jpg|мини|250п|Вечерен изглед към езерото.]]

Атанасовското езеро пази в себе си разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките басейни, разделени с диги и валове, голи или обрасли в различна степен с европейска солянка. Това е и най-широко разпространения тип местообитание в лагуната. По границите на езерото са разположени сладководни водоеми, обрасли с водолюбива растителност като преобладават теснолистния и широколистния папур, тръстиката. Езерото е заобиколено с малки сладководни басейни, мочурливи ливади, система от канали и сухи земи, обрасли с полски пелин, луковична ливадина, пасищен райграс и др.

 

В лагуната Атанасовско езеро до момента са установени 311 вида висши растения, принадлежащи към 205 рода и 63 семейства (Грозева, 2005). Доминанти сред тях са: солянката (''Salicornia herbacea, Salicornia europaea''), морската суеда (''Sueda maritima''), тръстиката (Phragmites australis), тънколистният папур (''Typha angustifolia''), полската виция (''Vicia campestris''), морският пелин (''Artemisia maritima'') и др. Първите сведения за флората на езерото са от края на 19 век. Първото целенасочено флористично проучване на района е проведено през 90-те години на миналия век, във връзка с изготвянето на План за управление на тази влажна зона. В последните години има още няколко изследвания, които добавят и последните таксони във вече доста пълния списък с растителни видове, установени на територията на лагуната.

 

* Мизийски карамфил ''Dianthus moesiacus'' – уязвим, с ниска численост.40 вида от установените в Атанасовско езеро са включени в Червената книга на България. В категорията изчезнал е един вид – тученицово халимионе (''Halimione portucaloides''); застрашени от изчезване са 6 вида – морски червен кантарион (''Centaurium maritimum''), режещ кладиум (''Claudium mariscus''), гъстоцветен пирей (''Elymus picnanthus''), франкения (''Frankenia pulverulenta''), татарска змийска трева (''Goniolimon tataricum''), синя тойна (''Trachonitum venetum''); редки са 33 вида.

 

 

Разнообразните местообитания привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, като по този начин превръщат крайбрежната лагуна в най-богатото на птици място в България.

 

Само в много студени зими плитките свръхсолени води на лагуната замръзват. Затова тя е предпочитано място за нощуване на зимуващите къдроглави пеликани, големи белочели, сиви и червеногуши гъски. Атанасовското езеро е най-важното място за размножаването и зимуването на белите ангъчи.<ref>Боев, З., Д. Радойнова. 1991. Ще снесат ли птиците от Атанасовско езеро златни яйца? – в. „Черноморски фар“, бр. 200 (961)/ 12.11.1991: 2.</ref>

 

В края на миналия век общо във всички Бургаските езера са се срещали над 52 вида риби. Днес техният бой е не повече от 25. Лагуната Атанасовското езеро, която е част от езерния комплекс, винаги е била с бедна ихтиофауна. Крайбрежната лагуна е превърната в солници през 1906г., а две години по-късно са добити и първите 6 тона морска сол. От 1922 г. започва усилената експлоатация на солниците. Откритата водна площ е била разделена на голям брой басейни с различна соленост, които заедно с дренажните канали превръщат резервата в сложен комплекс от водоеми. Това е причината в езерото да се срещат сравнително малък брой видове риби.

 

Ихтиофауната в лагуната „Атанасовско езеро” е силно уязвима и зависима от състоянието на този водоем. Замърсяването на водата, промяната в солеността и хидрологичния режим, внасянето на конкуретни видове и унищожаването на местата за размножаване са сред основните заплахи за различните видове риби.

 

'''Cyprinidae'''