Всички пациенти са освободени с диагноза шизофрения „в ремисия“, а според Розенхан израза „в ремисия“ подсказва, че симулациите на псевдопациентите не са открити или заподозрени, а това е по-скоро свидетелство, че веднъж сложена тази болест, тя остава завинаги като етикет върху човека<ref>[http://isites.harvard.edu/fs/docs/icb.topic625827.files/On_Being_Sane_In_Insane_Places-1.pdf Rosenhan, David. On being sane in insane places, p.5]</ref>.
По време на първите три хоспитализа;иихоспитализации 35 от 118 пациента на болниците са изразили своите съмнения относно колко са болни псевдопациентите. Някои от тях дори са го направили доста енергично с изрази като „Ти не си луд. Ти си журналист или професор (вземайки предвид продължителното водене на бележки). Проверяваш болницата.“<ref>[http://isites.harvard.edu/fs/docs/icb.topic625827.files/On_Being_Sane_In_Insane_Places-1.pdf Rosenhan, David. On being sane in insane places, p.5]</ref> Въпреки че някои от пациентите са уверени от псевдопациентите, че са били болни при влизането в психиатрията, някои все пак остават подозрителни. Според Розенхан неуспеха да се разбере, че псевдопациентите са здрави се дължи на това че лекарите правят грешка, която статистиците наричат [[Грешки от първи и от втори род|грешка „Втори род“]]. Тя се състои в това, че лекарите са по-склонни да открият, че здрава личност е болна (лъжливо положителен, втори род), отколкото, че болна личност е здрава (лъжливо отрицателен, първи род). Причините се крият в това, че е по-опасно да пропуснеш да хоспитализираш болен, отколкото здрав<ref>[http://isites.harvard.edu/fs/docs/icb.topic625827.files/On_Being_Sane_In_Insane_Places-1.pdf Rosenhan, David. On being sane in insane places, p.5]</ref>.
