Уикипедия

Немски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Уикипедия:Пояснителни страници‎; форматиране: 31x тире, 50 интервала, заглавие-стил, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 3:
|страна= [[Германия]], [[Австрия]], [[Швейцария]] и 38 други страни
|район= [[Централна Европа]], [[Западна Европа]]
|говорещи= 90- – 98 милиона<br/>80 милиона като втори език
|ранглиста= 9
|сем1=Индоевропейски
Ред 24:
'''Нѐмският езѝк''' ({{lang-de|Deutsche Sprache}} или само {{audio|De-Deutsch.ogg|''Deutsch''}}, звучащо като ''дойч'') е [[западногермански езици|западногермански език]], близък до [[Английски език|английския]] и [[Нидерландски език|нидерландския]]. С около 90{{hrf|Lewis|2009}}-98{{hrf|Marten|2005|7}} милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
Немският език се говори главно в [[Германия]], [[Австрия]], основната част от [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]], [[Люксембург]], [[Южен Тирол]] в [[Италия]], [[Немскоезична общност в Белгия|Източните кантони]] на [[Белгия]] и южна [[Дания]], части от [[Румъния]], в [[Елзас]] и североизточната част от [[Лотарингия]] във [[Франция]]. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в [[Намибия]], има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като [[Русия]], [[Унгария]] и [[Словения]], както и в [[Северна Америка]] и в някои латиноамерикански страни като [[Аржентина]] и [[Бразилия]] (най-вече в щатите [[Рио Гранде до Сул]], [[Санта Катарина]], [[Парана (щат, Бразилия)|Парана]] и [[Ешпирито Санто]].)
 
Основната част от немската лексика произлиза от [[германски езици|германския клон]] на [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]].{{hrf|European Commission|2004}} Значителен брой думи са заети от [[Латински език|латински]] и [[Гръцки език|гръцки]], известно количество и от [[Френски език|френски]] и [[Английски език|английски]]. Немският език използва [[Латиница|латинската азбука]], като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с [[умлаут]] (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната [[ß]].
Ред 35:
Историята на немския език се разделя на няколко основни периода. Първият от тях е този на [[стар горногермански език|стария горногермански език]] и обхваща времето от 6 век до средата на 11 век. Най-старият известен текст на един от тези диалекти е речникът ''„[[Abrogans]]“'' от 8 век, а първите по-значими текстове са от 9 век. Въпреки фонологичните разлики с останалите западногермански езици, по отношение на граматиката старият горногермански остава много близък до тях.
 
В средата на 11 век горногерманските диалекти претърпяват нова фонологична промяна&nbsp;— – неударените гласни са редуцирани до „e“, което рязко опростява граматичните [[Словоизменение|словоизменения]]. С това започва периодът на [[среден горногермански език|средния горногермански език]]. Той продължава да се състои от множество регионални диалекти, което донякъде се дължи и на политическата разпокъсаност на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Малко по-широко разпространение като междурегионален език получава швабският диалект, свързан с влиятелния двор на [[Хоенщауфен|Щауфените]]. През този период горногерманските говори се разпространяват на североизток, където стават основа на днешните [[Източни среднонемски езици|източни среднонемски диалекти]].
 
Начало на периода на [[ранен нов горногермански език|ранния нов горногермански език]] е средата на 14 век, когато горногерманските говори до голяма степен приемат съвременната фонологична система, която използва и книжовния немски език. И през този период по-голямо значение имат диалектите, свързани с влиятелни владетелски дворове&nbsp;— – този на [[Хабсбургите]] и двора на [[Саксония]]. Стъпка към формирането на общ горногермански езиков стандарт е и [[Реформация]]та, по време на която [[Мартин Лутер]] превежда [[Библия]]та, използвайки диалекта на саксонската бюрокрация, относително архаичен в сравнение с говоримия език. От своя страна католиците възприемат диалекта на хабсбургската администрация. Макар двете форми да са много близки, това става пречка за формирането на единна книжовна норма.
 
[[Файл:Historical German linguistical area.PNG|мини|Разпространение на немския език в Европа през 1929 година]]
Ред 43:
Последният исторически период, на [[Нов горногермански език|новия горногермански език]], започва в средата на 17 век. Самият език не претърпява значителни промени в сравнение с предходния период, но по това време той измества [[Латински език|латинския]] като език на образованите, а отделните горногермански диалекти постепенно започват да губят значението си. Първият голям немски речник е този на [[Йохан Кристоф Аделунг]] от 1781 г.
 
Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на [[ГерманскаВаймарска империярепублика|Втория райх]], когато Германия е политически обединена. През 1901 година специална правописна конференция утвърждава стандарт, обхващащ всички страни на немската литературна норма.
 
През този период немският започва да се налага в северните части на [[Германия]], където местните диалекти значително се различават от него и първоначално хората трябва да го учат като чужд език. В рамките на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] немският се разпространява и на изток, където се превръща в предпочитан език на градските жители. Така големи градове, като [[Прага]], [[Будапеща]], [[Братислава]] и [[Загреб]], по това време са предимно немскоезични, докато в заобикалящите ги области се говорят други езици.
 
През 1996 година правителствата на Германия, Австрия и Швейцария вземат решение за пръв път след 1901 година в правописните правила да бъдат въведени някои промени&nbsp;— – т.нар. [[Немска правописна реформа]]. Решението предизвиква остри спорове, като някои германски провинции, като [[Северен Рейн-Вестфалия]] и [[Бавария]], отказват да приложат промените. Въпреки това от 2006 година реформата е в сила в образователната система.
 
== Географско разпространение ==
Ред 55:
! Страна || Брой говорещи{{hrf|Lewis|2009}}
|-
| {{Германия}} || style="text-align:right;" | {{nts|75300000}}
|-
| {{Австрия}} || style="text-align:right;" | {{nts|7500000}}
|-
| {{Швейцария}} || style="text-align:right;" | {{nts|4640000}}
|-
| {{Франция}} || style="text-align:right;" | {{nts|1500000}}
|-
| {{Казахстан}} || style="text-align:right;" | {{nts|958000}}
|-
| {{Полша}} || style="text-align:right;" | {{nts|500000}}
|-
| {{Италия}} || style="text-align:right;" | {{nts|225000}}
|-
| {{Парагвай}} || style="text-align:right;" | {{nts|166000}}
|-
| {{Белгия}} || style="text-align:right;" | {{nts|150000}}
|-
| {{Румъния}} || style="text-align:right;" | {{nts|45100}}
|-
| {{Чехия}} || style="text-align:right;" | {{nts|39100}}
|-
| {{Унгария}} || style="text-align:right;" | {{nts|33800}}
|-
| {{Дания}} || style="text-align:right;" | {{nts|25900}}
|-
| {{Люксембург}} || style="text-align:right;" | {{nts|10900}}
Ред 85:
[[Файл:Knowledge of German EU map.svg|мини|ляво|Разпространение на немския като роден или втори език в Европейския съюз]]
 
Немският език е преобладаващ в няколко европейски държави, в които живеят над 90% от хората, за които езикът е роден - – [[Германия]] (където немският е роден език за над 95% от населението), [[Австрия]] (89%), [[Швейцария]] (65%), [[Люксембург]] и [[Лихтенщайн]]. Други над 2 милиона немскоезични живеят в съседните на тези страни държави - – [[Франция]] (в регионите [[Елзас]] и [[Лорен]]), [[Полша]] (главно в [[Силезия]]), [[Италия]] ([[Южен Тирол]]), [[Белгия]] ([[Немскоезична общност в Белгия|Източни кантони]]), [[Чехия]], [[Унгария]], [[Дания]] и [[Словакия]].
 
Традиционни немскоезични общности има и в по-отдалечени части на [[Източна Европа]], но от средата на 20 век голяма част от тях се преселва в Германия, като днес по-значителни групи са останали в [[Казахстан]] (принудително изселени от [[Украйна]] и [[Русия]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]) и [[Румъния]].
 
Между 1843 и 1910 година над 5 милиона немци емигрират в [[Америка]]{{hrf|Commager|1961|102}} - – [[Съединени американски щати|Съединените щати]] (днес 49 милиона души се определят като американци с немски произход{{hrf|United States Census Bureau|2007}}), [[Аржентина]], [[Бразилия]], [[Венецуела]], [[Парагвай]], [[Чили]]. Там те често формират значителни по размер компактни общности, които дълго време запазват своята културна идентичност. По-голямата част от тези групи постепенно възприемат преобладаващия местен език (английски, испански, португалски). Днес немският е запазен като роден език в отделни общности, най-големите от които са в Парагвай, южните части на Бразилия, американските щати [[Северна Дакота|Северна]] и [[Южна Дакота]],{{hrf|census.gov|2001}} канадските провинции [[Онтарио]] и [[Британска Колумбия]].{{hrf|statcan.ca|2010}} Немскоезични общности са запазени и в някои от някогашните германски владения - – [[Намибия]], [[Папуа - Нова Гвинея]], [[Микронезия]].
 
== Официален статут ==
Ред 112:
Книжовният немски език не е базиран на конкретен традиционен диалект, но отделните диалекти се отличават от него в различна степен. Различията между тях са значителни, като някои диалекти не са взаимноразбираеми с други и дори с книжовния език. В някои езикови класификации тези диалекти се разглеждат като самостоятелни езици, образуващи групата на [[Немски езици|немските езици]].
 
Немските диалекти се разделят на две големи групи — – [[Среднонемски езици|среднонемски]] и [[Горнонемски езици|горнонемски]]. Най-близки до книжовния немски са [[Източни среднонемски езици|източните среднонемски диалекти]] — – [[тюрингски диалект|тюрингски]], [[Долносилезийски език|долносилезийски]], [[Горносаксонски език|горносаксонски]], [[Берлински диалект|берлински]]. [[Западни среднонемски езици|западните среднонемски диалекти]] включват [[Мозелфранконски езици|мозелфранконски]], [[Рейнфранконски езици|рейнфранконски]], [[Рипуарски франконски езици|рипуарски франконски]], [[Хесенски диалект|хесенски]]. Освен в Германия тези диалекти се говорят и в съседните части на Белгия и Люксембург, където мозелфранконските диалекти са стандартизирани в [[люксембургски език]], един от официалните езици на Люксембург.
 
[[Източнофранконски диалекти|Източнофранконските]] и [[Южнофранконски диалекти|южнофранконските диалекти]], говорени главно в северната част на [[Бавария]], заемат междинно положение между среднонемските и горнонемските диалекти. Същинските горнонемски диалекти се разделят на две подгрупи - – [[Австро-баварски езици|австро-баварски]] на изток в Бавария, Австрия и Южен Тирол и [[Алемански езици|алемански]] на запад в [[Баден-Вюртемберг]], [[Швейцария]] и [[Франция]]. Алеманските диалекти, говорени в Швейцария, са известни като [[швейцарски немски език]]. В сравнение с останалите местни диалекти те са особено жизнени и се използват широко успоредно с книжовния немски, включително в училищата, по телевизията и в печата. Горногермански диалекти се говорят и в Източна Европа сред немскоезичното население в Полша и Румъния. На базата на горногермански диалекти е формиран и езикът на [[ашкенази]] - – [[идиш]].
 
=== Немски език и долногермански говори ===
За разлика от немските диалекти, традиционните диалекти в северната част на Германия са част от [[Долногермански езици|долногерманската група]], което ги прави по-близки до книжовния [[нидерландски език]], отколкото до книжовния немски. Тяхна основа е [[среден долногермански език|средният долногермански език]], [[лингва франка]] на средновековната [[Ханза]]. Доминиращ език в Северна Германия, той постепенно губи значението си с упадъка на Ханзата и разпространението на Реформацията. С политическото обединение на Германия местните диалекти, които силно се отличават от книжовния език, до голяма степен са унищожени. Говорените днес разновидности са силно повлияни от книжовния немски.
 
Традиционните долногермански диалекти се разделят на две групи. [[Долнорейнски диалект|Долнорейнският диалект]] е част от [[Долнофранконски езици|долнофранконската група]], част от която е книжовният нидерландски. Повечето долногермански диалекти на територията на Германия са част от [[Долносаксонски езици|долносаксонската група]] - – [[шлезвигски диалект|шлезвигски]], [[Холщайнски диалект|холщайнски]], [[северен долносаксонски диалект|северен долносаксонски]], [[източнофризийски диалект|източнофризийски]], [[Вестфалски език|вестфалски]], [[остфалски диалект|остфалски]], [[северномеркски диалект|северномеркски]], [[южномеркски диалект|южномеркски]], [[мекленбругско-преднопомерански диалект|мекленбругско-преднопомерански]].
 
== Граматика ==
=== Имена ===
Имената в немския език се изменят по:
* [[падеж (граматика)|падеж]] - – [[именителен падеж|именителен]] (Nominativ), [[родителен падеж|родителен]] (Genitiv), [[дателен падеж|дателен]] (Dativ) или [[винителен падеж|винителен]] (Akkusativ)
* [[род (граматика)|род]] - – мъжки, женски или среден (Окончанията на думите понякога съответстват на рода - – например имената, завършващи на ''-ung'', ''-schaft'', ''-keit'' и ''-heit'' са в женски род, тези, завършващи на ''-chen'' или ''-lein'' (умалителни форми), са в среден род, а завършващите на ''-ismus'' са в мъжки род. Родът в някои случаи е спорен, като понякога зависи от регионални особености. Освен това има и окончания с неопределен род, като ''-er'' - – ''Feier'' (женски род), ''Arbeiter'' (мъжки род) и ''Gewitter'' (среден род).)
* [[число (граматика)|число]] - – единствено или множествено
 
Макар че понякога немският се сочи като пример за силно [[флективен език]], неговата флективност е значително по-малка, отколкото на [[Старовисоконемски език|старовисоконемски]] или други древни индоевропейски езици, като [[Латински език|латинския]], [[старогръцки език|старогръцкия]] или [[санскрит]], както и на съвременни езици като [[Исландски език|исландския]] или [[Руски език|руския]].
Ред 138:
=== Глаголи ===
Глаголите в немския език се изменят по:
* [[спрежение]] — – слаби, силни или смесени. Слаби глаголи са тези, които се подчиняват на правилата за образуване на глаголните форми. Силни са тези, които не следват общите правила за образуване на глаголните форми, а имат собствени. Те се наричат още неправилни.
* [[лице (граматика)|лице]] — – първо, второ или трето
* [[число (граматика)|число]] — – единствено или множествено
* [[наклонение (граматика)|наклонение]] — – [[изявително наклонение|изявително]], [[повелително наклонение|повелително]] или [[подчинително наклонение|подчинително]]
* [[залог]] — – деятелен и страдателен, като страдателният се разделя на статичен и динамичен
* две прости ([[Сегашно време|сегашно]] и [[просто минало време|просто минало]]) и четири сложни ([[Минало неопределено време|минало неопределено]], [[Минало предварително време|минало предварително]], [[Бъдеще време|бъдеще]] и [[Бъдеще предварително време|бъдеще предварително]]) [[Време (граматика)|глаголни времена]]
 
Значението на основните глаголи може да бъде разширено, а понякога и коренно променено, чрез добавянето на представки, някои от които имат собствено значение. Така представката ''zer-'' означава разрушаване на нещо, например в ''zerreißen'' („разкъсвам“), ''zerbrechen'' („разтрошавам“), ''zerschneiden'' („разрязвам“). Други представки нямат конкретно самостоятелно значение. Например, представката ''ver-'' се среща в разнообразни ситуации - – ''versuchen'' („опитвам“), ''vernehmen'' („разпитвам“), ''verteilen'' („разпределям“), ''verstehen'' („разбирам“).
 
Миналото просто време при слабите глаголи се образува, като от инфинитива се премахне окончанието ''en'' и се прибави ''te''. Например, ''ersetz + en'' → ''ersetz + te''. Пример за силен, сиреч неправилен, глагол е ''essen''. Формата му за минало просто време е ''aß'', която очевидно не следва посоченото горе правило за образуване на формите.
 
=== Словоред ===
[[Словоред]]ът е относително свободен, като най-често се използват две форми - – за главното и подчиненото изречение. В обичайните съобщителни изречения измененият глагол винаги е на второ място, във въпросителни, възклицателни и пожелателни изречения - – на първо място. В подчинените изречения глаголът трябва да се поставя в края, но в разговорния език това правило често се пренебрегва.
 
== Речник ==
Ред 159:
Произходът на основната част от речника на съвременния немски език се корени в германския клон на индоевропейското езиково семейство, макар че има значителен брой думи с [[Латински език|латински]] и [[Старогръцки език|старогръцки]] произход, както и по-малко с [[Френски език|френски]] и [[Английски език|английски]] произход. Като цяло романските заемки в немския са по-малко, отколкото в други германски езици, като английския или [[Нидерландски език|нидерландския]].
 
=== Немски и български думи с общ индоевропейски корен ===
*Съкращения: ''СВН — – старовисоконемски''; ''ПГ — – протогермански''; ''СТБ — – старобългарски''; ''ПС — – протославянски''; ''ПБС — – протобалтославянски''; ''ПИЕ — – протоиндоевропейски''.
 
# '''Schwester''' (от старовисоконемската ''swester'' < протогерманската ''*swestēr'' < протоиндоевропейската ''swésōr'') и '''сестра''' (старобългарската {{кирилица|сєстра}} < протославянската ''*sestra'' < протобалтославянската ''*s(w)esō'' < протоиндоевропейската ''swésōr'').
# '''Bruder''' (СВН ''bruoder'' < ПГ ''*brōþēr'' < ПИЕ ''*bʰréh₂tēr'') и '''брат''' (СТБ {{Кирилица|братръ}}, {{Кирилица|братъ}} < ПС ''*bratrъ'', ''*bratъ'' < ПИЕ ''*bʰréh₂tēr'').
# '''Sohn''' и '''син'''.
# '''Auge''' (СВН ''ouga'' < ПГ ''*augô'' < ПИЕ ''*h₃ekʷ-'') и '''око''' (СТБ {{Кирилица|око}} < ПС ''*oko'' < ПБС ''*ak-'' < ПИЕ ''*h₃ekʷ-'').
# '''Nase''' (СВН ''nasa'' < ПГ ''*nasō'' < ПИЕ ''*néh₂s-'') и '''нос''' (СТБ {{Кирилица|носъ}} < ПС ''*nosъ'' < ПИЕ ''*néh₂s-'').
# '''Wolf''' (СВН ''wolf'' < ПГ ''*wulfaz'' < ПИЕ ''*wĺ̥kʷos'') и '''вълк''' (СТБ {{Кирилица|влькъ }} < ПС ''*vьlkъ '' < ПИЕ ''*wĺ̥kʷos'')..
# '''Kaufen''' (срв. с готската ''kaup'') и '''купувам'''.
# '''Sitzen''' (СВН '' sizzen, *sitten'' < ПГ ''*sitjaną'' < ПИЕ ''*sed-'') и '''седя''' (СТБ {{Кирилица|сѣдѣти}} < ПС ''*sěděti, *sesti'' < ПБС ''*sēdētei'' < ПИЕ ''*sed-'').
Ред 173:
Други такива са: '''Gans''' и '''гъска''', '''Garten''' и '''град''', '''градина''', '''Milch''' и '''мляко''', '''Wasser''' и '''вода''', '''glatt''' и '''гладък''', '''Maus''' и '''мишка''', '''Nest''' и '''гнездо''', '''arbeiten''' и '''работя''', '''mahlen''' и '''меля''', '''satt''' и '''сит''', '''liegen''' и '''лежа''', '''lügen''' и '''лъжа'''.
 
=== Думи, възприети в българския от немския ===
# '''Щифт''', от ''Stift''.
# '''Аншлус''', от ''Anschluss''.
Ред 274:
; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite book | last = Ammon | first = Ulrich | coauthors = Hans Bickel, Jakob Ebner, et al. | year = 2004 | title = Variantenwörterbuch des Deutschen. Die Standardsprache in Österreich, der Schweiz und Deutschland sowie in Liechtenstein, Luxemburg, Ostbelgien und Südtirol | publisher = Walter de Gruyter | location = Berlin | isbn = | lang = de}}
* {{cite web | publisher = census.gov | year = 2001 | url = http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t20/tab05.pdf | title = Table 5. Detailed List of Languages Spoken at Home for the Population 5 Years and Over by State: 2000 | format = PDF | accessdate = 2010-03-15 | lang = en}}
* {{cite book | last = Commager | first = Henry Steele | year = 1961 | title = Immigration and American history: essays in honor of Theodore C. Blegen | publisher = University of Minnesota Press | location = | isbn = 0816657351 | url = http://books.google.com/books?id=Czlg39-Z75kC&pg=PA102&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false| lang = en}}
* {{Cite web | publisher = European Commission | year = 2004 | title = Many tongues, one family. Languages in the European Union | work = Europa (web portal) | url = http://ec.europa.eu/publications/booklets/move/45/en.pdf | format = PDF | accessdate = 2007-02-03 | lang = en}}
* {{Cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | title = German | work = Ethnologue: Languages of the World | publisher = SIL International | location = Dallas, Texas | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=deu | lang = en}}
* {{cite book | last = Marten| first = Thomas | coauthors = Fritz Joachim Sauer (ed.) | title = Länderkunde&nbsp;— – Deutschland, Österreich, Schweiz und Liechtenstein im Querschnitt | year = 2005 | publisher = Inform-Verlag | location = Berlin | lang = de |isbn= 3-9805843-1-3}}
* {{cite web | publisher = statcan.ca | year = 2010 | url = http://www12.statcan.ca/english/census06/data/topics/RetrieveProductTable.cfm?ALEVEL=3&APATH=3&CATNO=&DETAIL=0&DIM=&DS=99&FL=0&FREE=0&GAL=0&GC=99&GK=NA&GRP=1&IPS=&METH=0&ORDER=1&PID=89189&PTYPE=88971&RL=0&S=1&ShowAll=No&StartRow=1&SUB=705&Temporal=2006&Theme=70&VID=0&VNAMEE=&VNAMEF=&GID=837928 | title = Statistics Canada 2006 | date = 2010-01-06 | accessdate = 2010-03-15 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = United States Census Bureau | year = 2007 | url = http://factfinder.census.gov/servlet/IPTable?_bm=y&-reg=ACS_2005_EST_G00_S0201:535;ACS_2005_EST_G00_S0201PR:535;ACS_2005_EST_G00_S0201T:535;ACS_2005_EST_G00_S0201TPR:535&-qr_name=ACS_2005_EST_G00_S0201&-qr_name=ACS_2005_EST_G00_S0201PR&-qr_name=ACS_2005_EST_G00_S0201T&-qr_name=ACS_2005_EST_G00_S0201TPR&-ds_name=ACS_2005_EST_G00_&-TABLE_NAMEX=&-ci_type=A&-redoLog=false&-charIterations=047&-geo_id=01000US&-format=&-_lang=en | work = census.gov | title = US demographic census | accessdate = 2007-08-02 | lang = en}}
Ред 302:
* [http://blog.kabinata.com/?cat=5 Статии за немския език]
* {{икона|en}} [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=GER Немският език на Ethnologue]
* [http://nemskiezik.start.bg Немски език&nbsp;— – упражнения, граматика, лексика, приказки, песни]&nbsp;— – портал в Start.bg
 
{{Официални езици на ЕС}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Немски_език“.