Хановер ШФ 96: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
имало било някаква статия за компанията
Ред 59:
[[Картинка:600px Rosso e Nero con 96.png|thumb|Старата емблема на отбора]]
 
Хановер 96 е основан на [[12 април]] [[1896]] г. като '''Хановершер Фусбал-Клуб 1896''' (на [[Български език|български]]: ''Хановерски Футболен Клуб 1896''), по предложение на [[Фердинанд-Вилхелм Фрике]], основател на '''Дойчер Фау Еф 1878 Хановер''' (на [[Български език|български]]: ''Германско Футболно Обединение 1878 Хановер''). В 16 часа на тази дата бивши ученици се събират близо до мястото, където днес е стадионът на Хановер 96, за да поиграят футбол. Спортът не е футболът, който всички днес познаваме, а е т.нар. разновидност „ръгби-футбол“, при която топката може да се хваща и с ръце. Не всички имена на участниците са запазени до днес, но някои от тях са Аугуст Борман, Арнолд Фоке, Фриц Хофман, Георг Киндерман, Фриц Кьолермайер, Конрад Фридрих, Вилхелм Намендорф, Аугуст Рийн, Фриц Фогелер и Ернст Вите. Именно тези момчета получават подкрепата на Фрике и на 19 април 1896 г. се провежда първа сбирка на новия клуб, на която за пръв ръководител на организацията се избира Фриц Фогелер. Първоначално намерението е било повече да се развиват спортове като [[атлетика]] и [[ръгби]], а [[футбол]]ът не е бил от голямо значение до [[1899]] г.<ref>[http://www.hannover96.de/CDA/ueber-96/historie/chronik2.html Chronik von Hannover 96], aufgerufen am 12. August 2009</ref> Повечето от членовете на ''Германиа 1902 Хановер'' стават част от Хановер 96 през [[1902]] г., а останалите образуват '''Хановершер Балшпилферайн''' (на [[Български език|български]]: ''Хановерско Обединение за Игра с топка''). През [[1913]] г. те се обединили с '''Балферайн 1898 Хановера''' (основан през [[1905]] г. след обединението на '''Фусбалферайн Хановера 1898''', '''Хановер''' и '''Хановершер Бе Фау'''), за да се получи '''Хановершер Шпортферайн 1896'''. Отборът играе срещите си на хановерския колодрум и това продължава и след края на [[Втората световна война]].
 
Цветовете на Хановер 96 са черно-бяло-зелено, но играчите в началото играят в синьо, докато '''Балшпилферайн''' носят червени екипи. Новообединеният тим запазва черно-бяло-зеленото като клубни цветове, но избрат екипите, с които играят да бъдат червени, като по този начин получили прякора си „Ди Ротен“ (на [[Български език|български]]: ''„Червените“''). Едва третият екип на отбора е в официалните цветове на клуба. Разминаването между клубните цветове и цветовете на екипите датира от началните години на отбора, когато малко необяснимо местният футболен съюз забранява на членовете си да играят в цветовете на своите емблеми.
 
Клубът редовно участва в националните елиминации през ранните години на ХХ век, но така и не успява да преодолее [[Айнтрахт Брауншвайг]], като по този начин се създава съперничество, което продължава и до днес. След тези начални години Хановер 96 запазва постоянство и продължава с изявите си на национално ниво през 20-те години на миналия век.
Ред 69:
 
=== 1945 – 1963 г.: От края на Втората световна война до създаването на Бундеслигата ===
Както повечето германски организации отборът е разпуснат след [[Втората световна война]] от окупационните войски на Съюзниците. Формирова се сборна формация от местни футболисти през август [[1945]] г., а месец по-късно смесена група от бивши играчи на Хановер 96 и ''Арминия Хановер'' играе първи следвоенен двубой срещу британски военен тим. Хановер 96 по-късно формално се преосновава на [[11 ноември]] [[1945]] г. като '''Хановершер Ес Фау''' (на [[Български език|български]]: ''Хановерско Спортно Обединение''), преди да си възвърне традиционното име на [[27 април]] [[1946]] г.
 
Клубът продължава да играе през [[1947]] г. в първодивизионната ''Оберлига Север'' и изпада, но бързо се връща елитния статус през [[1949]] г., след като [[Холщайн Кил]] е изключен. Следващото появяване на Хановер 96 на национален финал идва през [[1954]] г. под ръководството на [[Хелмут Кронсбайн]] (старши-треньор от [[1952]] г.), побеждавайки [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] с убедителното 5:1, като в състава на отбора от [[Пфалц]] играят петима играчи от [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]], които по-късно същата година ще спечелят първата световна титла за страната си при изненадващата победа над [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]], известна като „Чудото от Берн“. При това успехът е постигнат с неизвестни за времето си играчи, без нито един национален състезател, с летящ старт от 11 поредни победи в ''Оберлига Север'', довело ги до званието '''шампион на Северна Германия'''. Във финалната фаза на първенството са преодолени '''Берлин 92''' и [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], за да се достигне до сблъсъка с [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. Датата е [[23 май]] [[1954]] г. На хамбургския [[HSH Нордбанк Арена|Фолкспаркщадион]] 80,000 зрители очакват „Гордостта на Пфалц“ с лекота да победи Хановер 96. След 1:1 на почивката обаче Хановер 96 разгромява „червените дяволи“ с 5:1 и става за втори път първенец на [[Германия]].
Ред 1834:
[http://www.youtube.com/watch?v=UCG9W9LVysk 96 – Alte Liebe] е химнът на Хановер 96. Той звучи преди и след всяка среща на отбора и се пее от привържениците по трибуните. Заедно с ''Долносаксонската песен'', песента, станала химн на „червените“, се пуска и на празничните дни в град [[Хановер]].
 
За химн песента е приета през [[1998]] г. във връзка с благотворителната акция за събиране на средатва за ремонт на [[Айленридещадион]]. Композитори и текстописци на химна са [[Мартин Хюла]] и [[Кай Хофман]]. Първоначално „96 – Alte Liebe“ ([[Български език|български]]: „96 – стара любов“) е трябвало да се казва „96 – alte Dame“ ([[Български език|български]]: „96 – стара дама“, но поради придобилият вече публичност псевдоним на [[Херта Берлин]] като „старата дама“ идеята бързо е изоставена. През [[2002]] г. песента е презаписана в нов аранжимент от [[Дете Кюлман]] и това е вариантът, който днес звучи на домакинския стадион.
 
== Любопитни факти ==