Метадон: Разлика между версии

'''Метадонът''' (продаван и  под търговската марка Долофин) е [[опиоид]] използван за лечение на болка и като [[Метадонова терапия|поддържаща терапия]] или като помощ при детоксикация на хора със [[Разстройства свързани с употребата на опиоиди|зависимост към опиоиди]]. Детоксикация използваща метадон може да бъде направена сравнително бързо, за по-малко от месец или постепенно за около шест месеца. Метадонът се натрупва в организма постепенно, затова една единична доза има краткотраен ефект, а максимален ефект се достига след пет дни на употреба. Ефектът трае около шест часа след прием на единична доза и ден и половина при прием с продължителна употреба при хора с нормална ченодробна функция. Метадонът обикновено се приема през устата и рядко чрез инжектиране в мускул или вена.

Метадонът има по-слабо изразен еуфоричен ефект, отколкото този на другите опиати в дози, достатъчни за ефективно потискане на [[Абстиненция|абстинентния]] синдром и наркотичния глад. Във високи дози обаче метадонът също има забележим еуфоричен ефект. Той също създава чувството за благополучие, макар и не толкова силно изразено, както при хероина. Проблемът е в това, че метадонът сам по себе си е много пристрастяващ опиоид, както физически, така и психически. Синдромът на абстиненция от метадон е много по-тежък от този на който и да е от другите наркотици, които той заменя. Зависимият от хероин може да продължи да използва метадон, за да избегне преминаването през сиптомите на абстиненцията , по същия начин както първоначалното му злоупотребяване с хероин. С други думи, метадонът е много често избор за опиоидна терапия на зависимостта от хероин. Често се получават ситуации, в които човек просто сменя един вид зависимост с друг. Голямо разочарование е, когато зависимият се обърне към някого за помощ, изведнъж да установи, че се е оказал в много по-лоша ситуация.

Лечението с метадон на хора с опиадна зависимост следва един от два курса. ММТ (methadone maintanence therapy - – терапия с поддържане на метадон) се предписва на лица, които желаят да се въздържат от употребата на незаконни наркотици, но не са успели да поддържат въздържанието си от опиади за значителни периоди. Поддържането на метадон варира от няколко месеца до поддържане до живот. Програми за намаляване на метадона са подходящи за лица, които желаят да спрат употребата на наркотици като цяло. Времетраенето на програмата за намаляване ще зависи от началната доза и скоростта на намаляване, това варира от клиника на клиника и от човек на човек. В допълнение, записването на терапия с поддържане на метадон има потенциал за намаляване на предаването на инфекциозни заболявания, свързани с инжектиране с опиади, като хепатит и ХИВ. Основните ефекти на метадона са за облекчаване на наркотичното ненасищане, потискане на синдрома на абстиненция и блокиране на еуфоричните ефекти свързани с опиати, въпреки това злоупотребата с метадон може да доведе до точно обратното на първоначалното си намерение. Когато поддържането на метадон се използва правилно, е установено, че е медицински безопасно и неседативно и осигурява бавно възстановяване от пристрастеност към опиати. Той също така е използван от бременни жени пристрастени към опиати.

-         Седация;

-         Диария или запек;

-         Зачервяване;

-         Потене и запотяване;

-         Топлинна непоносимост;

-         Замайване или припадък;

-         Слабост;

-         Хроничната умора, сънливост и изтощение;

-         Проблеми със съня като сънливост, проблеми със заспиването (безсъние), и неприятности поддържане на съня;

-         Свиване на зениците;

-         Сухота в устата;

-         Гадене и повръщане;

-         Ниско кръвно налягане;

-         Халюцинации или объркване;

-         Главоболие;

-         Сърдечни проблеми като болки в гърдите или бързо/силно сърцебиене;

-         Нарушения на сърдечния ритъм;

-         Дихателните проблеми като затруднено дишане, бавно или повърхностно дишане (хиповентилация), прималяване или припадък;

-         Загуба на апетит и в екстремни случаи анорексия;

-         Повишаване на теглото;

-         Загуба на паметта;

-         Стомашни болки;

-         Сърбеж;

-         Затруднено уриниране;

-         Подуване на дланите, ръцете, стъпалата и краката;

-         Чувство на безпокойство или възбуда;

-         Промени в настроението еуфория, дезориентация;

-         Нервност или тревожност;

-         Замъглено виждане;

-         Намалено либидо, пропусната менструация, затруднения при достигането на оргазъм и импотентност;

-         Обрив;

-         Припадъци;

-         Централната сънна апнея;

====== Симптоми на оттегляне ======

-         Замаяност;

-         Разкъсване на очите;

-         Мидриаза (разширени зеници);

-         Фотофобия (чувствителност към светлина);

-         Синдром Хипервентилацията (дишане твърде бързо/дълбоко);

-         Хрема;

-         Прозяване;

-         Кихане;

-         Гадене, повръщане и диария;

-         Треска;

-         Изпотяване;

-         Тръпки;

-         Треперене

-         Акатизия (безпокойство);

-         Тахикардия (ускорена сърдечна дейност);

-         Болки и често болки в ставите и/или краката;

-         Повишени чувствителност на болка;

-         Кръвно налягане, което е твърде високо (хипертония, може да причини инсулт);

-         Суицидни мисли;

-         Податливоста на апетита;

-         Депресия;

-         Спонтанен оргазъм;

-         Продължителното безсъние;

-         Делир;

-         Слухови халюцинации;

-         Зрителни халюцинации;

-         Повишена възприемане на миризми (обоняние), реално или въображаемо;

-         Значително намаляване или увеличаване на сексуалното желание;

-         Възбуда;

-         Тревожност;

-         Паническо разстройство;

-         Нервност;

-         Параноя;

-         Заблуди;

-         Апатия;

-         Анорексия (симптом);

Когато детоксикацията е с препоръчителна скорост (обикновено 1- – 2 мг на седмица), оттеглянето е минимално или несъществуващо, като тялото на пациента има време да се приспособи към всяко намаляване на дозата.

-         Миоза (стеснени зеници);

-         Хиповентилация (дишане, което е твърде бавно/плитко);

-         Сънливост, дезориентация, седация, липса на реакция;

-         Кожа, която е хладна, лепкава и бледа;

-         Отпуснати мускули, проблеми с оставането буден, гадене;

-         Загуба на съзнание и кома;

-         силно повръщане;

Смъртните случаи в Съеднинените щати са повече от четвърт за периода от пет години между 1999 година и 2004 година. Според националния център за здравна статистика на САЩ, както и във вестник [[Чарлстън (Западна Вирджиния)|Чарлстън]] (Западна Вирджиния) от 2006г2006 г., медицински лица регистрират метадона като допринасящ за 3,849 смъртни случаи през 2004 година. Този брой е бил 790 през 1999 година. Приблизително 82% от тези смъртни случаи са посочени като случайни и повечето смъртни случаи включвали смесването на метадона с други лекарства (особено [[Бензодиазепин|бензодиазепини]]).

Метадонът действа чрез свързване с µ - – опиоиден рецептор, но също така има някои афинитети към NMDA йонотропни глутаматни рецептори. Метадонът се метаболизира от CYP3A4, CYP2B6, CYP2D6 и е субстрат на ефлуксния протеин Р – гликопротеин в червата и мозъка. Бионаличността и елиминационния полуживот на метадона са обект на значителна интериндивидуална променливост. Основният му път на приложение е орален. Нежеланите ефекти включват седация, хиповентилация, запек и миоза, в допълнение към поносимостта, зависимостта и проблеми с абстиненцията. Срокът на оттегляне може да бъде много по – продължителен, отколкото на други опиати, простиращи се навсякъде от две седмици до няколко месеца. Много фактори допринасят за неговата скорост на метаболизъм и екскреция, включително телесното тегло на индивида, историята на употреба/злоупотреба, метаболични дисфункции, функция на бъбречната система, измежду останалите.

Изометадонът, норасиметадонът, LAAM и норметадонът са разработени за пръв път в Германия, [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], Белгия, Австрия, Канада и/или в Съединените щати през тридесетте години или след като през 1937 година откриват петидина, първия синтетичен опиад използван в медицината удължаващ и овеличаващ продължителността на пренасищане на апетита към всякакви опиати и генериране на много силна аналгезия (дългосрочния метаболитен полуживот и силен афинитет към мю опиодни страни на рецептора, следователно придава много на пресищането и антипристрастяващите ефекти на метадона) означаващо потискане на наркотичния глад и откриването в началото на 50 – те години на противокашличните свойства на метадона за пръв път тествани върху кучетав Европа през 1952- – 1955 с различни инертни плацебо, активни плацебо като кодеин.

Левометадонът е пълен µ - – опиоден агонист. Декстрометадонът не засяга опиодните рецептори, но се свързва с глутаматергичния NMDA (N – метил – D – аспартан) рецептор и по този начин действа като антагонист на рецептора на глутамат. Доказано е, че метадонът намалява невротичната болка при примери с плъхове предимно чрез NMDA антагонизъм. Глутаматът е основният възбуждащ невротрансмитер в централната нервна система.  NMDA рецепторите имат много важна роля в модулирането на дългосрочно възбуждане и формиране на паметта. NMDA анагонисти като декстрометорфан (DXM), кетамин (дисоциативни анестетици, също М.О.А +), тилетамин (ветеринарна упойка) и ибогаин (от африканско дърво Тибернанте ибога, също М.О.А+) са проучвани за тяхната роля в намаляване на развитието на поносимост към опиоди и тяхната възможност да премахнат зависимостта/поносимостта/оттеглянето и евентуално чрез разрушаване на веригите на паметта. Действие като NMDA антагонист може да бъде един механиъм, чрез който метадонът намалява желанието за опиоди и поносимост и е предложен като възможен механизъм за неговата отличаваща ефикасност по отношение на лечението на невропатична болка. В дясновъртящата форма (D – метадонът) действа като антагонист на NMDA и е лишен от опиодна активност: доказано е за производството на обезболяване в експерименталните модели на хронична болка. Метадонът също действа като мощен, неконкурентен α₃ β₄ нервонален никотинов ацетилхолинов рецепторен антагонист в рецепторите на плъхове, изразена в човешки ембрионални бъбречни клетъчни линии.

Метадонът е с бавен метаболизъм и много висока разтворимост на мазнини, което го прави по – дълготраен от базираните на морфин лекарства. Метадонът има типичен елиминационен полуживот от 15 до 60 часа със средно около 22. Въпреки това, процентът на метаболизма се различава значително между отделните индивиди, до коефициент на 100, като се започне от едва 4 часа, най – много за 130 часа или дори 190 часа. Приемливостта е очевидна поради генетичното разнообразие в производството на свързани ензими цитохром CYP3A4, CYP2B6 и CYP2D6. Много вещества също могат да индуцират, инхибират или да се конкурират с тези ензими допълнително влияещи (понякога опасно) на метадоновия полуживот.  А по – дългия полуживот често дава възможност за прилагане само веднъж на ден в опиодни програми за детоксикация и поддържане. Пациентите, които метаболизират метадона бързо, от друга страна, може да се нуждаят от доза два пъти дневно, за да получат достатъчно симптоми на облекчаване като същевременно се избягват прекомерните пикове и спадове в концентрацията на кръв и свързаните с тях последици. Това може да позволи по – ниски общи дози при някои такива пациенти. Аналгетичната активност е по – къса от фамакологичния полуживот; дозирането за контрол на болката обикновено изисква няколко дози на ден.

Метадонът е въведен в Съединените щати през 1947 година от Ели Лили и компания като аналгетик под търговското име долофин, което сега е регистрирано за лабораториите Роксан. От тогава той е известен с неговото използване при лечение на опиодна зависимост. Голяма част от анекдотичните доказателства са на разположение „на улицата“ , за това, че метадонът може да се окаже ефективен при лечение на хероиново оттегляне и не е рядко използвано в болници и други депристрастяващи центрове за повишаване на процента на завършени абстинентни симптоми. Той не е бил, преди проичванията проведени в университета Рокфелер в Ню Йорк от професор Винсент Дол, заедно с Мари Найсуондър и Мери Джийн Крийк, за това, че метадонът е систематично изследван като потенциално заместителна терапия. Техните проучвания въвеждат бърза промяна в представата, че наркоманията не е задължително един прост характерен недостатък, а по – скоро разстройство, което трябва да се третира по същия начин, както и други заболявания. Към днешна дата метадоновата поддържаща терапия е най – систематично изучаваната и най – успешната и най – политически поляризираща, на която и да е фармакотерапия за лечение на пациенти със зависимост към наркотици.

Метадонът за пръв път е фабрикуван в САЩ от Ели Лили, който получава одобрение от FDA на 14 август 1947 година, за тяхното долофин 5мг5 mg и 10мг10 mg таблетки. Малинкрот Фармаситикълс не са получили одобрение до 15 декември 1947 година, за да произвеждат насипно смесен прах. Малинкрот получават одобрение за тяхното марково генерично метадоус на 15 април 1993 година, за техните 5мг5 mg и 10мг10 mg метадоус таблетки. Малинкрот също прави 5мг5 10мгmg, 10 mg и 40мг40 mg генерични таблетки в допълнение към тяхната маркова генерична метадоус и получава одобрение за своите обикновени генерични таблетки на 27 април 2004 година.