Елинистическа епоха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x2) |
|||
Ред 33:
Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха - от една страна обръщането към личността - изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга - прекалената пищност на един народ с икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието си.
В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път се явява една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради - театри, съдилища, [[гимназион|гимназии]], концертни зали, [[палестра|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие - боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива.
Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека - това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] - като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата - [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи - „Умиращият гал” и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него”. Известни статуи на родоската школа са - „Лаокоон” и „Фарнески бик”.
Ред 41:
Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис).
В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж - 280 г.пр.н.е. Следва зрелият период- докъм 220 г.пр.н.е. - спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато [[Древна Македония|Македония]] и [[Елада]] стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха.
Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави.
| |||