Странджа (организация): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
текстът е преписан или копиран, но не го намирам
м форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
Ред 12:
През 1896 и 1897 г. дружество „ Странджа” се разширява. Негови клонове са учредени същата година в Бургас, а нследващата година в градовете Айтос, Карнобат, Хасково, Пловдив и др. На 19.02.1897 г. в Бургас се състои Учредителен конгрес на дружеството, като пристигат представители на всички клонове на дружеството от цялата страна (общо 36 делегата) Този конгрес ръководен от Петър Драгулев се взимат основните насоки за освободителното движение За Одринско и Беломорска Тракия.
 
Дневен ред е – „създаване на дружество на всички прокудени от Южна Тракия“. Конгресът преизбира ръководството на дружеството, орган на дружеството остава в-к „Странджа“. Но основнотое, че наНа този конгрес дружество „Странджа“ поема задачата за да ръководи емиграцията от Одринско и Беломорска Тракия и организирането на въстание в тези области. Взима се решение за създаване на чети. Създават се нелегални канали за пренасяне на в-к „Странджа“ към Малко Търново, Бунар Хисар, Лозенград, Одрин, а чрез дружеството в Чепеларе към Беломорска Тракия.
 
Освен с посочените в първоначалния УставУстава на дружеството дейности, дейността му, а от там и на неговия председател се разширява в следните насоки:
Създават се нелегални канали за пренасяне на в-к „Странджа“ към Малко Търново, Бунар Хисар, Лозенград, Одрин, а чрез дружеството в Чепеларе към Беломорска Тракия.
 
* Дружеството организира освободителното движение в поробените територии на Тракия, изпращането на чети и доставка на оръжие. За организиране и изпращане на чети се образува тайна революционна група с ръководител Капитан Петко и членове Петър Драгулев, М. Ковачев, П.Сталов, и Гр. Петров. Изращаните чети са били сформирани за защита на местното население от турския произвол, но са и „организационни“, понеже са имали и предназначение да контактуват с местното населениие и да спомагат за изграждане на вътрешна революционна мрежа. Изпратени са две чети: четата на Минчо Томов и четата на Димитър Станчев.
Освен с посочените в първоначалния Устав на дружеството дейности, дейността му, а от там и на неговия председател се разширява в следните насоки:
 
* Борба за самостоятелна Българска Църква в териториите и почерноморието, където изкуствено се шири гръцко влияние. По Черноморието и в Тракия в църквите се е четяло Светото Евангелие на гръцки, като Гърция е искала да разшири влиянието си чрез агитации и проповеди на гръцки даже по места, където изобщо е нямало гръцко население.;
І. Дружеството организира освободителното движение в поробените територии на Тракия, изпращането на чети и доставка на оръжие.
 
ІІІ.* Подържане на отношения със организации, които се борят за свободата на Македония.
За организиране и изпращане на чети се образува тайна революционна група с ръководител Капитан Петко и членове Петър Драгулев, М. Ковачев, П.Сталов, и Гр. Петров. Изращаните чети са били сформирани за защита на местното население от турския произвол, но са и „организационни“, понеже са имали и предназначение да контактуват с местното населениие и да спомагат за изграждане на вътрешна революционна мрежа.
 
Изпратени са две чети: четата на Минчо Томов и четата на Димитър Станчев.
 
ІІ. Борба за самостоятелна Българска Църква в териториите и почерноморието, където изкуствено се шири гръцко влияние.
 
По Черноморието и в Тракия в църквите се е четяло Светото Евангелие на гръцки, като Гърция е искала да разшири влиянието си чрез агитации и проповеди на гръцки даже по места, където изобщо е нямало гръцко население.;
 
ІІІ. Подържане на отношения със организации, които се борят за свободата на Македония.
 
Така през февруари 1897 година бил свикан и първи обединителен конгрес в [[Минков хан|Минковия хан]] в [[Бургас]]. След проведения първи конгрес обединеното вече дружество „Странджа“ осъществило различни инициативи и получило обществено признание. За изпълнение на своите задачи, тесен кръг делегати на конгреса в Бургас, начело с Петко войвода, [[Георги Кондолов]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] и други, създават таен революционен комитет. Тази помощен орган към централното ръководство във Варна имал за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в Тракия. След като през следващите години изпратили няколко чети в [[Странджа]] и в [[Родопите]], ръководителите на дружеството се убедили, че докато не се подготви местното население за борба, резултати не може да има. През 1899 г. Върховният македонски комитет (ВМК) избрал за свой председател [[Борис Сарафов]]. През следващата 1900 г. Сарафов направил на дружество „Странджа“ предложение за обединение, което се извършило на седмия конгрес на ВМК (30 юли – 5 август 1900 г.). Обединената организация започва да се нарича [[Върховен македоно-одрински комитет]].<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 157 – 190.</ref>