Иисус Христос: Разлика между версии

Само две евангелия дават информация за родословието на Иисус Христос: това на Лука и на Матей. Евангелието на Матей започва с изброяването на целия род на Христос, чийто родоначалник е [[Авраам]], оттам и Син Авраамов. Родовата линия започва с [[Адам]] и минава през цар [[Давид]], за което Иисус е наречен и Син Давидов, а произходът му – царски. Родът претърпява Вавилонско преселение и завършва с [[Йосиф Обручник|Йосиф]] – приемният баща на Иисус Христос. И трите линии (Авраам – Давид, Давид – Вавилонско преселение, Вавилонско преселение – Йосиф) са с по четиринадесет рода.<ref>[http://bg-patriarshia{{БиблияЦитат|Матей.bg/index.php?file=bible_new_testament_1.xml#|1 Матей |1:1 – -17]</ref>}} Лука изброява родословието на Христос по обратен ред, като започва от Йосиф и свършва с родоначалника Адам. В родовата линия на апостол Лука присъстват по-малко имена. Това се дължи на разделение в изброяването при споменаването на името на цар Давид. Родословието на Матей продължава със сина на Давид [[Соломон]], а това на Лука избира да следва значително по-краткия род на втория царски син Натан.<ref>[http://www{{БиблияЦитат|Лука.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_3.xml#|3 Лука 3:23 – 38]</ref>|23–38}} Св. [[Григорий Богослов]] обяснява това различие със сложната личност на Иисус Христос, който бил и цар и архирей: от Соломон течало царската кръв, а от Натан – кръвта на святи и светоносни иереи.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/docs/rodoslovie_na_Hristos.htm | заглавие = Родословие на Безначалния | достъп_дата = [[14 февруари]] [[2015]] | фамилно_име = Св. Григорий Богослов | дата = [[24 декември]] [[1997]] | труд = „Родословие Христово“ | издател = pravoslavieto.com | език = bg }}</ref>

След сгодяването на Йосиф и Мария, се оказва, че Божията майка е непразна от Дух Светий. Йосиф възнамерява да я напусне тайно, за да не я посрами. [[Ангел]] Господен обаче го навестява на сън и му обяснява, че Мария е заченала от Духа Светаго. Тя ще роди син, който ще нарекат Иисус, защото той ще спаси народа от греховете му. Йосиф изпълва всичко заръчано му от ангела и не [[секс|познава]] жена си до раждането на своя син.<ref>[http://bg-patriarshia{{БиблияЦитат|Матей.bg/index.php?file=bible_new_testament_1.xml#1 Матей |1:17 – 25]</ref>|17–25}}

Преди заповедта Йосиф и Мария заедно с новородения си син бягат в [[Египет (римска провинция)|Египет]]. Там те остават до смъртта на юдейския цар. Връщайки се във Витлеем научават, че на престола е [[Ирод Архелай|Архелай]], син на покойния Ирод. Тримата се заселват в град [[Назарет]], [[Галилея]].<ref>[http://bg-patriarshia{{БиблияЦитат|Матей.bg/index.php?file=bible_new_testament_1.xml#2 Матей |2:1 – 23]</ref>|1–23}}

Йешуа е [[Обрязване|обрязан]] (13 април) на осмия ден след раждането му и е наречен с името си.<ref>[[Евангелие от {{БиблияЦитат|Лука]] .|1:|31, }}{{БиблияЦитат|Лука.|2:|21.</ref>}} На 40-я ден Мария и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма. До 30-годишна възраст Исус живее в дома на [[Йосиф Обручник|Йосиф]] и майка си Мария в малкия град [[Назарет]]. На 12 години отива на [[Пасха]] в [[Йерусалим|Йерушалаим]] и тълкува [[Библия]]та сред книжниците в храма. Наследява дърводелския занаят от Йосиф.

След излизането на Иисус от водите на река Йордан, небето се отваря. Дух Светий слиза като бял гълъб и се спуска над кръстения. Глас от небето – Небесния Отец, потвърждава, че Исус Христос е Син Божий и в него е благоволението на Бог.<ref>[http://www{{БиблияЦитат|Матей.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_1.xml#|3 Матей 3:1 – 17].</ref>|1–17}}

И на трите изкушения Иисус устоява и с това прогонва Сатаната. На негово място идват [[ангел]]и, които започват да служат на Божия син. <ref>[http://www{{БиблияЦитат|Матей.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_1.xml#|4 Матей 4:1 – 11].</ref>|1–11}}

За да изпълни реченото от пророка [[Исая]] Иисус Христос напуска Назарет и се заселва отвъд Йордан, в крайбрежното село [[Капернаум]]. Там започва и своето служение. Христос привлича към себе си няколко ученика, първи от които са [[Петър (апостол)|Симон, наречен Петър]], и брат му [[Андрей Първозвани|Андрей]] – рибари, хвърлящи мрежи в [[Галилейско езеро|Галилейско море]]. По нататък след него тръгват [[Яков Зеведеев]] и брат му [[Йоан Богослов|Йоан]], оставяйки баща си и рибарския занаят.<ref>{{БиблияЦитат|Матей 4:13 – 22.</ref>|4|13–22}} Минавайки през митницата в Назарет, Иисус забелязва митаря [[Матей (евангелист)|Матей]], на който казва да тръгне след него. Бъдещият евангелист изпълнява думите му.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|9:|9.</ref>}}

Божият син събира своите 12 ученика, в които влизат още [[Филип (апостол)|Филип]], [[Вартоломей (апостол)|Вартоломей]], [[Тома (апостол)|Тома]], Иаков Алфеев, Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и [[Юда Искариотски|Юда Искариот]]. Дава на всички от тях сила да гонят нечестивите духове и да изцеляват болни от тях, и ги съветва как да проповядват.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|10:|1 – -42.</ref>}}

Учителят обикаля из цяла Галилея. Поучава в синагогите, проповядва и изцелява болни недъгави и немощни. Скоро се прочува из цяла [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и тълпи от народи тръгват подир новия пророк.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|4:|23 – -25.</ref>}}

* При пътуването на Христос, заедно с учениците му, във водите на Генисаретското езеро, се извива голяма буря. Иисус, подтикнат от страха на учениците си, зароден от тяхното безверие, успокоява буйните води до пълно затишие.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|8:|24 – -27.</ref>}}

* След Проповедта на планината Иисус Христос очиства един прокажен.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|8:|1 – -4.</ref>}}

* По молба на един стотник излекува разслабения му слуга.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|8:|5 – -13.</ref>}}

* Допира ръка до тъщата на Петър, болна от огница. Тя оздравява и почва да служи на Христос.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|8:|14 – -15.</ref>}}

* Прогонва с една дума духовете на мнозина хванати от бяс.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|8:|16 – -17.</ref>}}

* В страната Гергесинска, Иисус изгонва бесовете на двама свирепи мъже. Бесовете отиват в стадо свине, което се издавя в морето.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|8:|28 – -32.</ref>}}

* В Назарет Христос прощава греховете на един разслабен, носен на постелка. Подтикнат от безверието на книжниците, той заповядва на недъгавия да стане, да вземе постелката си и да върви у дома си. Точно това прави клетият човек пред очите на насъбралия се народ.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|9:|1 – -8.</ref>}}

* Една жена, страдала дванадесет години от кръвотечение, докосва дрехата на Божия Син и се излекува.<ref>{{БиблияЦитат|Матей 9:20 – 22.</ref>|9|24-27}}

* Извежда едно мъртво момиче от дома му живо пред изумен народ.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|9:|23 – -25.</ref>}}

* Двама слепци проглеждат само с едно докосване на Божията ръка върху очите им.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|9:|27 – -31.</ref>}}

* Изгонва беса на един ням човек. Веднага щом злият дух напуска немия, той проговаря.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|9:|32 – -33.</ref>}}

* Заздравява изсъхналата ръка на човек при посещение на синагогата на фарисеите.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|12:|10, -13</ref>}}

Една от най-популярните проповеди на Иисус Христос е ''[[Проповедта на планината]]'', изнесена пред насъбрал се народ в планина. Проповедта започва с [[Блаженствата|10-те блаженства]], в които се изтъква пътя към вечния живот. След тях Христос, по свои думи, допълва старозаветния закон, а не го разрушава.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|5:|1 – -48.</ref>}} Това допълване най-добре характеризира Христовото учение, което се отдалечава от еврейските вярвания.

Проповедта продължава с наставления за [[скромност]], [[милосърдие]], [[Пост (въздържание)|постене]] и как човек да използва [[молитва]]та. Иисус завещава на народа ''[[Отче наш|Господнята молитва]]''.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|6:|1 – -34.</ref>}}

Христовите наставления завършват със заръки как хората да се отнасят помежду си и да се предпазват от лъжливите учители и пророци, които с времето ще се увеличават. Когато Божият син свършва думите си, народът се чуди на учението му, понеже се отличава от това на [[фарисеи]]те.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|7:|1 – -29.</ref>}}

Фарисеите са едни от най-големите противници на христовото учение. Те порицават Йешуа и учениците му, че не спазват постите и заповедите за Шабат. Христос изобличава надменността и жестокостта на своите врагове, след което им казва, че Син Човеческий е господар на Шабат<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|12:|8.</ref>}} и докато младоженецът е със сватбарите, няма нужда от тъга. Щом младоженецът им бъде отнет, тогава ще има нужда от пост.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|9:|15.</ref>}}

Исус Христос дава поучения на своите 12 апостоли как да проповядват пред хората: пред кои да разкриват учението си и пред кои да премълчават мисията си; как светът ще се отнася с тях, станали вече последователи на Христа; през какви мъчения и отричания ще преминат. Разкрива обаче и наградите, с които ще са окичат в Небесното (Celestial) царство, ако претърпят всички несгоди и продължават със светлото си дело до края на земните си дни.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|10:|1 – -42.</ref>}}

Учителят отпраща двама пратени от Йоан Кръстител ученици, да разкажат на затворника за всички изцеления извършени от него. След това Христос говори на народа за кръстителя от пустинята, който е последният библейски пророк. Говори за пренебрежителното и обвинително отношението на хората към Йоан и към самия него. Укорява градовете, в които най-много чудеса е вършил. Споменава Тир и Содом, които ще бъдат по-оправдани пред Бога, защото не са виждали чудото на Божия син. Иисус Христос приканва всички отрудени и обременени да вземат неговото иго, като почнат да му подражават, защото в игото му ще намерят утешение.<ref>{{БиблияЦитат|Матей .|11:|1 – -30.</ref>}}