Уикипедия

Странджа (организация): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''„Странджа“''' е организация на преселниците от [[Одринска Тракия]] в [[България]], съществувала от 1896 до 1900 година.
 
Одринското дружество „Странджа“ е създадено като легална организация на през 1896 година в град [[Варна]] от преселници от Одринския вилает в Княжество България, начело с [[Петко Киряков]]. Само два месеца след основаването на дружество „Странджа“ през декември 1896 година в Бургас бил свикан учредителният конгрес на тракийската емиграция в страната. Под редакторството на [[Никола Драгулев]] през същата година излиза и първият брой на печатния орган на дружеството вестник [[Странджа (1896 - 1899)|„Странджа“]]. Той бил активен пропагандатор на идеята за организиране на нови дружества, клонове на Варненското дружество. Този пример бил последван от бежанците-тракийци от Бургас, Пловдив, Айтос, Ямбол, Поморие, Провадия, Карнобат, Хасково и други. Главната причина за бързото разрастване мрежата на емигрантските тракийски дружества били назрелите условия за организиране на тракийската емиграция и неуморната работа на ръководителите на Централното Варненско дружество – - братята Никола и [[Петър Драгулев]]и и капитан Петко войвода.
 
Така през февруари 1897 година бил свикан и първи обединителен конгрес в [[Минков хан|Минковия хан]] в [[Бургас]]. След проведения първи конгрес обединеното вече дружество „Странджа“ осъществило различни инициативи и получило обществено признание. За изпълнение на своите задачи, тесен кръг делегати на конгреса в Бургас, начело с Петко войвода, [[Георги Кондолов]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] и други, създават таен революционен комитет. Тази помощен орган към централното ръководство във Варна имал за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в Тракия. След като през следващите години изпратили няколко чети в [[Странджа]] и в [[Родопите]], ръководителите на дружеството се убедили, че докато не се подготви местното население за борба, резултати не може да има. През 1899 г. Върховният македонски комитет (ВМК) избрал за свой председател [[Борис Сарафов]]. През следващата 1900 г. Сарафов направил на дружество „Странджа“ предложение за обединение, което се извършило на седмия конгрес на ВМК (30 юли – 5 август 1900 г.). Обединената организация започва да се нарича [[Върховен македоно-одрински комитет]].<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – - 1903), Иврай, 2003, стр. 157 – - 190.</ref>▼
{{авторски права}}
Дружество „ Странджа” е замислено не като тясно местно образувание в границите само на град Варна, а като основна централна структура, обхващаща цялата тракийска емиграция в княжеството и единствата организация подържаща вътрешни отношения със териториите на Одринско, Лозенградско и Малко Търновско по това време. С това се обяснява по-късното образуване на негови клонове в местата населени с тракийски емигранти в цялото Княжество.
 
Печатен орган на дружеството е прието да бъде издавания от Петър Драгулев в-к „Странджа“. За да бъде легитимно дружество „Странджа“ представя официален Устав, съобразен със ситуацията в България по това време.
 
Няколко месеца по-късно след образуването на митинг, състоял се на 29 декември 1896 г., председателствуван от Петко Войвода, е приета Резолюция, която разширява целта на дружеството.
 
През 1896 и 1897 г. дружество „ Странджа” се разширява. Негови клонове са учредени същата година в Бургас, а нследващата година в градовете Айтос, Карнобат, Хасково, Пловдив и др. На 19.02.1897 г. в Бургас се състои Учредителен конгрес на дружеството, като пристигат представители на всички клонове на дружеството от цялата страна (общо 36 делегата) Този конгрес ръководен от Петър Драгулев се взимат основните насоки за освободителното движение За Одринско и Беломорска Тракия.
 
Конгресът преизбира ръководството на дружеството, орган на дружеството остава в-к „Странджа“. На този конгрес дружество „Странджа“ поема задачата за да ръководи емиграцията от Одринско и Беломорска Тракия и организирането на въстание в тези области. Взима се решение за създаване на чети. Създават се нелегални канали за пренасяне на в-к „Странджа“ към Малко Търново, Бунар Хисар, Лозенград, Одрин, а чрез дружеството в Чепеларе към Беломорска Тракия.
 
Освен с посочените в Устава на дружеството дейности, дейността му се разширява в следните насоки:
 
* Дружеството организира освободителното движение в поробените територии на Тракия, изпращането на чети и доставка на оръжие. За организиране и изпращане на чети се образува тайна революционна група с ръководител Капитан Петко и членове Петър Драгулев, М. Ковачев, П.Сталов, и Гр. Петров. Изращаните чети са били сформирани за защита на местното население от турския произвол, но са и „организационни“, понеже са имали и предназначение да контактуват с местното населениие и да спомагат за изграждане на вътрешна революционна мрежа. Изпратени са две чети: четата на Минчо Томов и четата на Димитър Станчев.
 
* Борба за самостоятелна Българска Църква в териториите и почерноморието, където изкуствено се шири гръцко влияние. По Черноморието и в Тракия в църквите се е четяло Светото Евангелие на гръцки, като Гърция е искала да разшири влиянието си чрез агитации и проповеди на гръцки даже по места, където изобщо е нямало гръцко население.;
 
* Подържане на отношения със организации, които се борят за свободата на Македония.
 
▲Така през февруари 1897 година бил свикан и първи обединителен конгрес в [[Минков хан|Минковия хан]] в [[Бургас]]. След проведения първи конгрес обединеното вече дружество „Странджа“ осъществило различни инициативи и получило обществено признание. За изпълнение на своите задачи, тесен кръг делегати на конгреса в Бургас, начело с Петко войвода, [[Георги Кондолов]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] и други, създават таен революционен комитет. Тази помощен орган към централното ръководство във Варна имал за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в Тракия. След като през следващите години изпратили няколко чети в [[Странджа]] и в [[Родопите]], ръководителите на дружеството се убедили, че докато не се подготви местното население за борба, резултати не може да има. През 1899 г. Върховният македонски комитет (ВМК) избрал за свой председател [[Борис Сарафов]]. През следващата 1900 г. Сарафов направил на дружество „Странджа“ предложение за обединение, което се извършило на седмия конгрес на ВМК (30 юли – 5 август 1900 г.). Обединената организация започва да се нарича [[Върховен македоно-одрински комитет]].<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 157 – 190.</ref>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Странджа_(организация)“.