Маса: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м →Равенство на инертната и гравитационната маса: -, replaced: [съпротивление] → [Съпротивление на въздуха|съпротивление] редактирано с AWB |
||
Ред 246:
От това следва, че отношението ''K'' на инертната и гравитационна маси ''m'' и ''M'' е еднакво за всички тела тогава и само тогава, ако те падат с еднакво ускорение в едно и също гравитационно поле. А те наистина падат така и това се нарича закон за свободното падане. При подходящо избрани единици за измерване на тези маси ''K'' е единица, тоест, инертната и гравитационната маси са равни.
Законът за свободното падане е в сила само когато на телата не действува друга сила, освен гравитацията. Силите на [[триене]] и [[
В основата на [[Обща теория на относителността |Общата теория на относителността]] стои в доразвит вид законът за тъждествеността на инертната и гравитационни маси. Наречен е принцип за еквивалентността на Айнщайн. Принципът за еквивалентността на Айнщайн гласи, че в достатъчно малка област на [[пространство-време]] е невъзможно да се направи разграничение между равномерно ([[константа|постоянно]]) [[ускорение]] и [[гравитационно поле]] и че те са практически еквивалентни. Тоест, този принцип постулира, че силата, която действа на масивен предмет, предизвикана от гравитационно поле, е резултат от стремежа на тялото да се движи по права линия (с други думи неговата [[инерция]]) и трябва да бъде функция на инертната маса и силата на гравитационното поле. С други думи установява, че еквивалентността на инертната и гравитационната маса е фундаментално свойство на [[природа]]та. Всички предсказани от Общата теория на относителността ефекти, като изкривяване на [[пространство-време]] са последица от тази еквивалентност.
| |||