Парафрения

Парфренията е сътояние, което се проявява в протичането на шизофренията. Понятието парафрения е въведено от немския психиатър Карл Лудвиг Калбаум през 1868г. В.Манян описва парафренията като стадий от развитието на шизофренната психиза под наименованието "прогресивна системна налудност". Емил Крепелин настоява за самостоятелността на парафренията в класификацията на душевните болести (1892). Той описва три основни форми на парафренията: експанзивна /доминирана от маниен афект/, конфабулаторна /в клинината картина преобладават мегаломанни измислици/, фантастна /водещи са налудностите за величие/. Крепелиновата концепция е предмет на продължила десетилетия наред дискусия сред психиатрите. Едва в 1980г. на основата на обобщения от него огромен клиничен и статистически материал, българският психиатър Стоян Стоянов доказва връзката на парафренния синдом с протичането на шизофренията. Той обособява следните етапи на синдромообразуването: параноидно-парафренен, псевдохалюцинаторно-парафренен и конфабулаторно-парафренен при непрекъснато и шубообразно протичане на шизофренията; онейроидно-афективно-парафренен и онейроидно-кататонно-парафренен при периодичном протичане на болестта. Със своите проучвания С.Стоянов показва, че парафренията няма място на самостоятелна нозологична единица в психиатричните класификации.