Константин Павлов: Разлика между версии

Роден е на [[2 април]] [[1933]] г. в бившето село [[Попово (Пернишко)|Попово]], [[област Перник|Пернишко]] (днес територията му е част от дъното на [[язовир]] „[[Студена (язовир)|Студена]]“). Завършва гимназия през [[1952]] г. Следва право в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]]. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „[[Български писател]]“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „[[Литературен форум]]“ (1963) и „[[Мултифилм]]“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „[[Българска кинематография]]“. През същата година е приет за член на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]], а през 1980 г. е избран за член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.<ref name="Литернет">[http://liternet.bg/publish3/kpavlov/index.html Страница на Константин Павлов в Литернет]</ref> <ref>Милена Димова, [http://www.segabg.com/article.php?issueid=3107&sectionid=7&id=0001601 „Поезията ни загуби Константин Павлов“], в. „Сега“, 30 септември 2008 г.</ref>

 

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава [[Анна Ахматова]] искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на [[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[испански език|испански]], [[немски език|немски]], [[полски език|полски]], [[руски език|руски]], [[сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[унгарски език|унгарски]] и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните [[експериментално кино|експериментални]] [[българско кино|български филми]]. Носител е на националната награда за поезия „[[Никола Фурнаджиев (награда)|Никола Фурнаджиев]]“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „[[Христо Г. Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“ (2005) за принос към българската поезия и [[драматургия]] и към развитието на [[гражданско общество|гражданското общество]] в България и на Националната награда за поезия „[[Иван Николов (награда)|Иван Николов]]“.<ref name="Литернет"/>