Виктория: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 6x параметри |
|||
Ред 78:
Опитът за убийство не оказва въздействие върху здравето или бременността на кралицата. Първото дете на кралската двойка, наречено [[Виктория Сакскобургготска|Виктория]], е родено на [[21 ноември]] [[1840]] г. Кралицата мрази бременността<ref>Hibbert, pp. 130; Longford, p. 154; Marshall, p. 122; St Aubyn, p. 159; Woodham-Smith, p. 220</ref> и се отвращава от кърменето,<ref>Hibbert, p. 149; St Aubyn, p. 169</ref> а новородените според нея са грозни.<ref>Hibbert, p. 149; Longford, p. 154; Marshall, p. 123; Waller, p. 377</ref> Въпреки това от щастливия брак на Виктория и принц Алберт се раждат още осем деца: [[Едуард VII|Алберт Едуард, принц на Уелс]] (1841), [[Алиса Сакс-Кобург-Готска|Алис]] (1843), [[Алфред (Саксония-Кобург-Гота)|Алфред]] (1844), [[принцеса Хелена|Хелена]] (1846), [[Принцеса Луиз|Луиз]] (1848), [[принц Артър|Артър]] (1850), [[Леополд, херцог Олбани|Леополд]] (1853) и [[Беатрис Батенберг|Беатрис]] (1857).
== 1842
На [[13 юни]] [[1842]] г. Виктория прави първото си пътуване с [[влак]], изминавайки разстоянието от [[Слау]] (близо до замъка [[Уиндзор]]) до [[Падингтън]] в Лондон със специален кралски вагон, предоставен от [[Голяма западна железница|Голямата западна железница]]. Заедно с нея са съпругът ѝ, принц Алберт и инженерът на Голямата западна железница [[Айзъмбард Кингдъм Брунел]].
Ред 85:
През 1845 г. картофената реколта в Ирландия е унищожена от болест и настъпва [[големия картофен глад]].<ref>Woodham-Smith, p. 281</ref> В следващите четири години умират над 1 милион ирландци и още толкова емигрират от страната.<ref>Longford, p. 359</ref> Кралицата дарява в помощ на гладуващите 2 000 лири, най-голямото индивидуално дарение <ref>{{citation|url=http://multitext.ucc.ie/d/Private_Responses_to_the_Famine3344361812|title=Private Responses to the Famine|publisher=University College Cork|author=Kinealy, Christine|accessdate=29 March 2013}}</ref>
{| class="toc"
|-
| colspan="2"
|-
|Година
|име (партия)
Ред 155:
|}
През 1846 г. правителството на Пийл се изправя пред криза, свързана с отмяната на [[
Периодът, в който Ръсел е министър-председател, се оказва и лично неуспешен за кралица Виктория. През 1849 г. [[Уилям Хамилтън]], безработен и недоволен [[ирландци|ирландец]], стреля със зареден с барут пистолет в присъствието на кралицата. Той е съден по закона от 1842 г., признава се за виновен и получава максимална присъда от 7 години каторга. През 1850 г. кралицата е ранена от може би лудия бивш офицер [[Робърт Пейт]]. Докато пътува с карета, Пейт замахва с бастуна си и успява да я удари, смачквайки бонето ѝ. Пейт е съден, не успява да докаже своята невменяемост и получава същата присъда като Хамилтън.
В международен план Виктория е силно заинтересована от подобряване на отношенията с Франция.<ref>St Aubyn, p. 238</ref> Тя разменя визити с представители на [[Орлеанска династия|Орлеанската династия]], които са свързани с Кобургите чрез бракове. През 1843 и 1845 г. тя и Алберт посещават крал [[Луи Филип]] в замъка му в Нормандия, като така става първият (от времето на [[Хенри VIII]]) английски монарх, посетил френски крал.<ref>Longford, pp. 175, 187; St Aubyn, pp. 238, 241; Woodham-Smith, pp. 242, 250</ref> Когато Луи Филип връща визитата през 1844 г., той пък е първият френски крал, посетил английски суверен.<ref>Woodham-Smith, p. 248</ref> След свалянето на монархията от революциите от 1848 г. той намира убежище в Англия.<ref>Hibbert, p. 198; Longford, p. 194; St Aubyn, p. 243; Woodham-Smith, pp.
[[File:The allies.jpg|thumb|Съюзници: султан [[Абдул Меджид]] на [[Османската империя]], кралица Виктория и президентът на [[Втора френска република|Франция]] [[Наполеон III]].]]
Ред 169:
Един от най-значимите актове на новото правителство е включването на Обединеното кралство в [[Кримска война|Кримската война]] през [[1854]] г. на страната на [[Османска империя|Османската империя]] срещу [[Русия]]. Точно преди влизането на Великобритания във войната слухове, че кралицата и принц Алберт предпочитат страната на руснаците, намаляват популярността на кралската двойка. Въпреки това Виктория публично обявява недвусмислена подкрепа за войските. След края на войната тя създава [[кръст Виктория|кръста Виктория]], награда за храброст.
През април 1855 г. Наполеон III, най-близък съюзник от Кримската война, посещава Лондон, а през август 1855 г. Виктория и Алберт връщат визитата и посещават [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж.<ref>Woodham-Smith, pp.
Тъй като действията му по време на войната се критикуват от мнозина, Абърдийн се оттегля през [[1855]] г. и е заменен от Палмерстън, с когото кралицата трябва да се примири<ref>Hibbert, pp.
== Вдовство ==
|