Виктория: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 6x параметри
Ред 78:
Опитът за убийство не оказва въздействие върху здравето или бременността на кралицата. Първото дете на кралската двойка, наречено [[Виктория Сакскобургготска|Виктория]], е родено на [[21 ноември]] [[1840]] г. Кралицата мрази бременността<ref>Hibbert, pp. 130; Longford, p. 154; Marshall, p. 122; St Aubyn, p. 159; Woodham-Smith, p. 220</ref> и се отвращава от кърменето,<ref>Hibbert, p. 149; St Aubyn, p. 169</ref> а новородените според нея са грозни.<ref>Hibbert, p. 149; Longford, p. 154; Marshall, p. 123; Waller, p. 377</ref> Въпреки това от щастливия брак на Виктория и принц Алберт се раждат още осем деца: [[Едуард VII|Алберт Едуард, принц на Уелс]] (1841), [[Алиса Сакс-Кобург-Готска|Алис]] (1843), [[Алфред (Саксония-Кобург-Гота)|Алфред]] (1844), [[принцеса Хелена|Хелена]] (1846), [[Принцеса Луиз|Луиз]] (1848), [[принц Артър|Артър]] (1850), [[Леополд, херцог Олбани|Леополд]] (1853) и [[Беатрис Батенберг|Беатрис]] (1857).
 
== 1842- – 1860 ==
На [[13 юни]] [[1842]] г. Виктория прави първото си пътуване с [[влак]], изминавайки разстоянието от [[Слау]] (близо до замъка [[Уиндзор]]) до [[Падингтън]] в Лондон със специален кралски вагон, предоставен от [[Голяма западна железница|Голямата западна железница]]. Заедно с нея са съпругът и&#768;, принц Алберт и инженерът на Голямата западна железница [[Айзъмбард Кингдъм Брунел]].
 
Ред 85:
През 1845 г. картофената реколта в Ирландия е унищожена от болест и настъпва [[големия картофен глад]].<ref>Woodham-Smith, p. 281</ref> В следващите четири години умират над 1 милион ирландци и още толкова емигрират от страната.<ref>Longford, p. 359</ref> Кралицата дарява в помощ на гладуващите 2 000 лири, най-голямото индивидуално дарение <ref>{{citation|url=http://multitext.ucc.ie/d/Private_Responses_to_the_Famine3344361812|title=Private Responses to the Famine|publisher=University College Cork|author=Kinealy, Christine|accessdate=29 March 2013}}</ref>
 
{| class="toc" style="float:left; border:2px solid #fefefe; font-size:95%;"
|-
| colspan="2" style="text-align:center; background:#eef;"|'''Министър-председатели при кралица Виктория'''
|- style="background:#eef; text-align:center;"
|Година
|име (партия)
Ред 155:
|}
 
През 1846 г. правителството на Пийл се изправя пред криза, свързана с отмяната на [[ЗърнениЖитни закони|ЗърненитеЖитните закони]]. Много тори (известни вече като консерватори) се противопоставят на отмяната, но някои от тях (''пийлитите''), както и повечето виги, я подкрепят. Пийл се оттегля след като отмяната е гласувана с малко мнозинство, и е заменен от лорд [[Джон Ръсел]]<ref>St Aubyn, p. 215</ref>. Неговото правителство, макар и съставено от виги, не се харесва на кралицата. Особено неприятен за Виктория е [[министър на външните работи|външният министър]] [[Хенри Джон Темпъл|лорд Палмерстън]], който често действа без консултации с кабинета, министър-председателя или кралицата<ref>Hibbert, pp. 196–198196 – 198; St Aubyn, p. 244; Woodham-Smith, pp. 298–307298 – 307</ref>. През [[1849]] г. Виктория подава оплакване до Ръсел, твърдейки, че Палмерстън е изпратил официални съобщения до чужди лидери без нейно знание. Тя повтаря протеста си през [[1850]] г., но без успех. Едва през [[1851]] г. лорд Палмерстън е отстранен от служба. В този случай той без консултации с министър-председателя обявява подкрепата на британското правителство за държавния преврат във [[Франция]], извършен от [[Наполеон III]]<ref>Hibbert, pp. 204–209204 – 209; Marshall, pp. 108–109108 – 109; St Aubyn, pp. 244–254244 – 254; Woodham-Smith, pp. 298–307298 – 307</ref>.
 
Периодът, в който Ръсел е министър-председател, се оказва и лично неуспешен за кралица Виктория. През 1849 г. [[Уилям Хамилтън]], безработен и недоволен [[ирландци|ирландец]], стреля със зареден с барут пистолет в присъствието на кралицата. Той е съден по закона от 1842 г., признава се за виновен и получава максимална присъда от 7 години каторга. През 1850 г. кралицата е ранена от може би лудия бивш офицер [[Робърт Пейт]]. Докато пътува с карета, Пейт замахва с бастуна си и успява да я удари, смачквайки бонето и&#768;. Пейт е съден, не успява да докаже своята невменяемост и получава същата присъда като Хамилтън.
 
В международен план Виктория е силно заинтересована от подобряване на отношенията с Франция.<ref>St Aubyn, p. 238</ref> Тя разменя визити с представители на [[Орлеанска династия|Орлеанската династия]], които са свързани с Кобургите чрез бракове. През 1843 и 1845 г. тя и Алберт посещават крал [[Луи Филип]] в замъка му в Нормандия, като така става първият (от времето на [[Хенри VIII]]) английски монарх, посетил френски крал.<ref>Longford, pp. 175, 187; St Aubyn, pp. 238, 241; Woodham-Smith, pp. 242, 250</ref> Когато Луи Филип връща визитата през 1844 г., той пък е първият френски крал, посетил английски суверен.<ref>Woodham-Smith, p. 248</ref> След свалянето на монархията от революциите от 1848 г. той намира убежище в Англия.<ref>Hibbert, p. 198; Longford, p. 194; St Aubyn, p. 243; Woodham-Smith, pp. 282–284282 – 284</ref> В разгара на страха от революция в Англия през април 1848 г., британското кралско семейство напуска Лондон и живее в по-безопасната [[Осбърн хаус]],<ref>Hibbert, pp. 201–202201 – 202; Marshall, p. 139; St Aubyn, pp. 222–223222 – 223; Woodham-Smith, pp. 287–290287 – 290</ref> частно имение на [[Уайт|остров Уайт]], закупено и преустроено от тях през 1845 г..<ref>Hibbert, pp. 161–164161 – 164; Marshall, p. 129; St Aubyn, pp. 186–190186 – 190; Woodham-Smith, pp. 274–276274 – 276</ref> Демонстрациите на [[чартистко движение|чартисти]] и [[ирландски национализъм|ирландски националисти]] обаче не получават значителна подкрепа и Англия остава сравнително спокойна.<ref>Longford, pp. 196–197196 – 197; St Aubyn, p. 223; Woodham-Smith, pp. 287–290287 – 290</ref> Първото посещение на Виктория в Ирландия през 1849 г. е успешно, но не оказва някакъв особен ефект върху ирландския национализъм.<ref>Longford, p. 191; Woodham-Smith, p. 297</ref>
 
[[File:The allies.jpg|thumb|Съюзници: султан [[Абдул Меджид]] на [[Османската империя]], кралица Виктория и президентът на [[Втора френска република|Франция]] [[Наполеон III]].]]
Ред 169:
Един от най-значимите актове на новото правителство е включването на Обединеното кралство в [[Кримска война|Кримската война]] през [[1854]] г. на страната на [[Османска империя|Османската империя]] срещу [[Русия]]. Точно преди влизането на Великобритания във войната слухове, че кралицата и принц Алберт предпочитат страната на руснаците, намаляват популярността на кралската двойка. Въпреки това Виктория публично обявява недвусмислена подкрепа за войските. След края на войната тя създава [[кръст Виктория|кръста Виктория]], награда за храброст.
 
През април 1855 г. Наполеон III, най-близък съюзник от Кримската война, посещава Лондон, а през август 1855 г. Виктория и Алберт връщат визитата и посещават [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж.<ref>Woodham-Smith, pp. 357–360357 – 360</ref>
 
Тъй като действията му по време на войната се критикуват от мнозина, Абърдийн се оттегля през [[1855]] г. и е заменен от Палмерстън, с когото кралицата трябва да се примири<ref>Hibbert, pp. 227–228227 – 228; Longford, pp. 245–246245 – 246; St Aubyn, p. 297; Woodham-Smith, pp. 354–355354 – 355</ref>. Палмерстън също е отстранен през [[1857]] г. поради непопулярно поведение във [[Втора опиумна война|Втората опиумна война]]. Той е заместен от лорд Дарби. Сред забележителните събития от управлението на Дарби е [[Сипайски метеж|Сипайският метеж]] срещу управлението на [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] в [[Индия]]. След потушаването на бунта Индия е поставена под прякото управление на короната, макар че титлата ''императрица на Индия'' е въведена по-късно. Вторият кабинет на Дарби не се задържа повече от първия. Той пада през [[1859]] г. и Палмерстън се връща на власт<ref>Hibbert, p. 255; Marshall, p. 117</ref>.
 
== Вдовство ==