Ампир: Разлика между версии

==== Фасади ====

великолепие и надменност, с входове като на храмове, а понякога дори с цялостен облик на гръцки [[храм]].

пред стените са разположени свободностоящи колони. Обикновено подовете са покрити с [[паркет]] от различни видове дървесина, а завесите са с мощно спуснати драперии като гънките на античното облекло. В много от стаите има камини, напомнящи римски надгробни паметници.

[[саркофаг|саркофази]].

Въпреки неблагоприятните за творчество условия интериорът се обогатява с нови видове предмети. Появяват се витрините за [[трофей|трофеи]] и скъпоценности с кристални [[фасета|фасетирани]] стъкла, стоящите огледала и [[клавесин]]ът. Повечето от тях са разкрасени с елементи от античността: фронтони, [[корниз]]<nowiki/>и, [[колона|колони]], [[капител]]и и кариатиди. Наполеон е против лукса и много от мебелите са оцветени с бял лак или са [[патина|патинирани]] в зелено. Тапицириите са твърди, но облечени в коприна и кадифе.

матово позлатен, той се превръща в богато украсени часовници, свещници, [[канделабър|канделабри]],художествена пластика, предмети за бита. Много от тях имат гръцки форми. Срещат се дори жардениери с формата на гръцки [[олтар]]<nowiki/>и, пепелници: пробити отгоре капители, вази урни и дори храмоподобни умивалници. Бронзът участва и в украсата на мебелите, но тъй като епохата изисква повече блясък, отколкото искреност, при тях той понякога се заменя с бронзиран скулптират картон. В чист вид той служи за обеци с изобразени глави на войници или за гривни, които по римски образец войствено настроените дами носят на китките и глезените си.

Image: Jacques-Louis_David_007.jpg| [[Жак-Луи Давид]] - – ''Наполеон''

Image: Madame Récamier by Jacques-Louis David.jpg|[[Жак-Луи Давид]] - – „Мадам Рекамие“ 1800.

Image: Calice di san faustino.jpg|Чаша, 1823

Image: Ingres, Napoleon on his Imperial throne.jpg|Енгър <br>''Наполеон като император на трон''

Картините в интериора изобилстват с героични и трагични сцени, с романтично-героични  персонажи, чиито патетични жестове и

мъжествен драматизъм подхождат на целия интериор. Живописността и многоцветието  на класицизма са изцяло заличени в интериора на стила ампир. Цветовете са преобладаващо гълъбовосиви, зелени и матово-златисти, а в комбинация с розово, лилаво, зелено и жълто напомнят за [[Помпей|Помпей.]]

се вплита в украсата на повечето официални предмети и паметници на Франция по онова време. [[Интарзия|Интарзиите]] и [[инкрустация|инкрустациите]] почти липсват. Тяхната красота е твърди изтънчена, за да се предпочете пред по-ярките ефекти на позлатените сфинксове, грифони и др. фантастични животни. Понякога вътрешната украса се допълва с точни копия на помпейските стенописи.

Взети като цяло всички елементи на интериора ни навяват малко хладна и преднамерена тържественост, която напомня не толкова за обитаемост, колкото за театрален декор.

простите си лаконични форми те остават като пример за представителни, аристократично сдържани творби.

Ампир е последният голям стил в Западна Европа. Той е логичен край на европейския дворцов интериор. Този интериор отразява силата на замогващата се буржоазия в стила [[рококо]], мощта ѝ в [[барок]]овите форми, показа опиянението ѝ от властта чрез рококо, отрезвява се заедно с нея при класицизма, а при войника-император бе създаден стила на императорската власт. Този стил бързо завладява европейските дворци и получава своите названия: руски, немски, френски, австрийски ампир.

<ref>"Интериорът„Интериорът през вековете"вековете“, Иван Беджев</ref>