Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

м
по-късно с тире
м (Премахване на Категория:Хаджидимовци, ползвайки HotCat)
м (по-късно с тире)
През лятото на 1901 година Димо Хаджидимов прави равносметка на революционното дело от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] до началото на новия век — вече компрометиралия се върховен комитет губи позициите си, има брожения за отстраняването на социалистите от революционното дело. След разделението между вътрешната организация и върховния комитет Димо Хаджидимов застава на страната на ВМОРО и нейната идея за автономия на Македония и Одринско. Той споделя вижданията на [[Гьорче Петров]], че с върховистите изобщо не трябва да се преговаря, като се противопоставя и на новопристигналите в [[София]] д-р [[Христо Татарчев]] и [[Христо Матов]].
 
През януари 1903 година заминава за Македония с четата на [[Борис Сарафов]], която по -късно се съединява с тази на [[Кръстьо Асенов]]. След няколко месеца, на [[3 май]] пристига в село [[Баница (Шарлия)|Баница]] за среща с [[Гоце Делчев]]. От същата вечер Хаджидимов преразказва Делчевите думи на поета му на [[Пейо Яворов]]:
 
{{цитат|Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора и думаше: „С нашия живот, какъвто е, станах вече фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Каринци, Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит“... Сънят пророчествуваше неговия гроб.}}
43 088

редакции