Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м m² |
LordBumbury (беседа | приноси) м по-късно с тире |
||
Ред 24:
Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претъпява при опита си да прокара кабинета през Конгрес ([[1862]]), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през [[1864]] година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага [[habeas corpus]] – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко човека от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.
Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на [[Съединени американски щати|САЩ]]. Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, макар че това се оспорва понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след [[Реконструкция]]та и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] седемдесет години по
Покушението срещу него по-малко от седмица, след като [[Робърт Лий]] се предава при [[Апоматокс]], го прави [[мъченик]], който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти), макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.
| |||