Лу Рийд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м по-малко, без интервал след тирето
м по-късно с тире
Ред 26:
Той първо намира изява като китарист и главен автор на песни в The Velvet Underground (1965-1973). Групата получава сравнително малко внимание през нейния живот, но е смятана за семето, от което много групи за алтернативна рок музика са израснали. Като главен автор на песните, Рийд е писал по много теми, които тогава са били табу: [[садомазохизъм]] ("Venus in Furs"), [[травестит]]и ("Sister Ray"), [[транссексуалност]] ("Lady Godiva's Operation"), [[проституция]] ("There She Goes Again") и употреба на [[наркотици]] ("I’m Waiting for the Man", "White Light/White Heat", "Heroin"). Като китарист, той използва по новаторски начин абразивният дисторжън, както и нестандартни настройки. Дълбокият му глас, на който липсва особена емоционална яркост, много прилича на този на [[Боб Дилън]] и е напълно спокоен от липсата на допълнителни тренировки, е не по-малко важен за неговото музикално влияние.
 
Рийд започва дълга и наелектризираща соло кариера през 1971. Той бързо продуцира хит същата година с името "Walk on the Wild Side", който за повече от десетилетие има голям комерсиален успех... Като най-летливите и променливи рок персонажи, Рийд прави нелогични и противоречиви албуми, които смущават критиците, които се молят за завръщането на the Velvet Underground. Най-ярък пример за неговата палавост е двойният албум "Metal Machine Music" издаден през 1975, който по -късно Риийд коментира по следния начин: "Никой не бива да направи подобно нещо и след това да оцелее". Въпреки тези обрати през последните години на осемдесетте, Рийд отново спечелва широко интереса на хората, като един от учителите в [[рок]]а.
 
В деня на смъртта си Рийд е трябвало да влезе в студиото с Лана Дел Рей, за да запишат парчето ѝ Brooklyn Baby в дует за албума на Лана - Ultraviolence от 2014г.