Димо Хаджидимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м по-късно с тире |
LordBumbury (беседа | приноси) м По-късно с тире |
||
Ред 37:
След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], заедно с Яне Сандански и Гьорче Петров, Димо Хаджидимов става представител на левицата във ВМОРО. Участва дейно в създаването и списването на вестник „[[Революционен лист (1904 - 1906)|Революционен лист]]“, след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] през [[1908]] година участва в създаването на [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия (българска секция)]] и редактира „[[Конституционна заря]]“. В [[Солун]] остава до януари [[1909]] година, след това се връща в България и работи в Министерство на земеделието.
В [[Балканска война|Балканската война]] Димо Хаджидимов е подофицер в 14-и пехотен македонски полк на [[Седма пехотна рилска дивизия]]. По време на Междусъюзническата война е пленен в Солун и гръцките власти го заточват на остров [[Трикери]], където заболява от жълтеница.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.195</ref> По
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на [[1919]] година участва в създаването на [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], редактира органа му „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“ и издава брошурата „[[Назад към автономията]]“, в която се казва:<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 72.</ref>
| |||