'''Етантиол''', познат като '''етил меркаптан''', е безцветен газ или бистра течност с особен мирис. Това е сероорганимносероорганично съединение с формула CH<sub>3</sub>CH<sub>2</sub>SH. Съкратено EtSH, той се съставя от етилова група (Et), CH<sub>3</sub>CH<sub>2</sub>-, прикрепена към тиолова функционална група (-SH). Структурата му е аналогична на тази на [[етанол]], но със [[сяра]] на мястото на[[Кислород| кислородакислород]]а. Миризмата на EtSH e неприятна. ЕтантиолаЕтантиолът е по – активенпо–активен от етанола, поради невъзможността да участва във [[водородна връзка]]. ЕтантиолаЕтантиолът е токсичен. Това се случвасреща естествено,в природата като второстепенен компонент на [[Нефт|на петролпетрола]]<nowiki/>а, и може да се добави в газообразни продукти, без мирис, като например [[Пропан-бутан|втечнен нефтен газ]] (пропан-бутан), за да сеслужи усещакато индикатор при изтичане на газ. При тези малки концентрации, етантиолаетантиолът не е вреден.
== Получаване ==
Етантиол се получава чрез реакция на [[етилен]] със [[сероводород]] в присъствието на [[катализатор]]. Различните производители използват различни катализатори в процеса. Той също се произвежда чрез реакцията на [[етанол]] ссъс [[сероводород]] и твърд катализатор с кисел химичен характер, като алуминиев оксид.<ref name="John Wiley & Sons, Inc">{{Cite book|last2=Louthan|first2=Rector P.|title=Kirk-Othmer Concise Encylclopedia of Chemical Technology|edition=3rd|year=1988|publisher=John Wiley & Sons, Inc.|location=New York|isbn=978-0471801047|pages=946–963946 – 963|chapter=Thiols}}</ref>
ЕтантиолаЕтантиолът е първоначално открит първоначално от датския химик Цеисе (William Christopher Zeise) през 1834 година.<ref>{{Cite journal|last=Zeise|first=William Christopher|title=Sur le Mercaptan; avec des Observations sur d'autres produits resultant de l'Action des Sulfovinates ainsi que de l'Huile de vin, sur des sulfures metalliques|journal=Annales de Chimie et de Physique|year=1834|volume=56|pages=87–9787 – 97}}</ref> Цеисе поставя калциев етилсулфат в суспензия на бариев сулфид, наситена ссъс сероводород. На него се приписва наименуването на C<sub>2</sub>H<sub>5</sub>S-<sub> </sub>групата като меркаптан.
ЕтантиолаЕтантиолът също така може да бъде получен чрез халогензаместителна реакция, където етилов халид реагира с воден разтвор на натриев бисулфид. Това преобразуване е доказано още през 1840 година от Анри Виктор Реньо (Henri Victor Regnault).<ref>{{Cite journal|last=Regnault|first=V|title=Ueber die Einwirkung des Chlors auf die Chlorwasserstoffäther des Alkohols und Holzgeistes und über mehrere Punkte der Aethertheorie|journal=Ann.|year=1840|volume=34|pages=24–5224 – 52|doi=10.1002/jlac.18400340103}}</ref>
