Източен въпрос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 188.24.213.254 (б.), към версия на LordBumbury |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
През втората половина на XVIII век Османската империя изпаднала в трайна вътрешнополитическа криза на т.нар. [[кърджалийство]], която се отразила върху международното ѝ положение. Това съвпаднало със зараждащото се на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] национално-освободително движение на балканските народи. Тези събития активизирали политиката на страните, заинтересовани от отслабването на Османската империя и прогонването на [[турци]]те от [[Европа]]. Въпросът за османското наследство е от изключителна значимост за [[Русия]], която от началото на XVIII век неведнъж разширила териториите си за сметка на Османската държава. Поради това [[Руска империя|Руската империя]] станала най-активен и значим фактор, от който в най-голяма степен зависило развитието на Източния въпрос.
В резултат на успешните войни с Османската империя, през първата половина на [[XIX век]] Русия придобила все по-нарастващо влияние на Балканите и в Ориента. През този период западноевропейските държави не обръщали особено внимание на руската външна политика спрямо [[Високата порта]], тъй като били заети с революционните процеси обхванали Европа след [[Френската революция]]. Към средата на века обаче европейските страни предприели търговска експанзия в османските земи. Нарастващото руско влияние в Източното Средиземноморие застрашило икономическите интереси на [[Западна Европа]] и комуникациите на [[Великобритания]] с [[Индия]]. Влиянието на Русия на Балканите не се нравело и на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] която имала апетити към някои балкански територии, сред които и [[Македония (област)|Македония]]. Всичко това обяснява и причината поради която по-голямата част от европейските страни били негативно настроени спрямо балканските националноосвободителни движения. Поради това част от тях поели курс към покровителство на Османската империя и запазване на целостта ѝ.
Политическите интереси, териториалните претенции и противоречия на държавите от Европа по т.нар. Източен въпрос са причина за разгръщането на нестабилност и остра политическа криза в региона. След Кримската война в средата на ХІХ век амбициите за политическо влияние и териториални претенции на Балканите нарастват и Източния въпрос решаван донякъде с дипломатически и военни средства се превръща в ''[[Източна криза]]'' с ясно изразени противостоящи страни.
| |||