Уикипедия

Владимир Трендафилов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ Google Наука, + източници, + Категория:Преводачи от английски език
Ред 40:
 
== Биография ==
Владимир Трендафилов е роден във [[Варна]] през [[1955]] г. Завършва английска филология в [[Софийски университет|СУСофийския „Св.държавен Кл. Охридски“университет]]. Две години работи като редактор в издателство „[[Народна култура]]“ (1981-1983), а след това е преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Катедра по англицистика и американистика (англо-български превод, английска стилистика, съвременна британска поезия) (1983-2001). През [[2001]] г. напуска Софийския университет и започва работа като езиков мениджър в „Български текст“ ЕООД – частна агенция за превод и субтитриране на филми (2001-2003). Изпълнителен директор на издателство „Апострофи“, София (2003-2004). Преподавател по английска литература в Катедра по англицистика на [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград)]] (2004-2013). От началото на 2013 г. е на работа пак в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет, където води лекции по съвременна британска литература. Доцент от 2005 г., професор от 2011 г.
 
Член на [[Сдружение на българските писатели|Сдружението на български писатели]] (но е сред подписалите Декларация през 2005 г. за готовността си да го напусне поради фактическото му несъществуване<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2384/c-deklaracia.htm „Декларация“], в. „Култура“, бр. 34 от 7 октомври 2005 г.</ref>).
Ред 51:
Книгата му „През седмица в литературния аквариум“ (1999) анализира проблемите и фигурите на днешната българска литература, последвана е от книгата му „За рамките на литературата“ (2005).
 
Владимир Трендафилов публикува множество текстове в академичната и ежедневна преса, някои от тях полемични, например три полемизиращи поредици статии: в „Литературен„[[Литературен вестник“вестник]]“ през 1992 под общо заглавие „Литературата, която я няма“, в „Литературен„[[Литературен форум“форум]]“ през 1998 г. („През седмица в литературния аквариум“) и една през 2001 във [[в. „Култура“]] по повод актуален дебат за медиите. Отделни статии са излизали в академични сборници. Заедно с [[Александър Шурбанов]] са съставители (а и автори на част от текстовете вътре) на тома „Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература“ (2000).
 
Владимир Трендафилов е превеждал е от английски на български, основно поезия. Негов е преводът на избраната поезия и проза от ирландския класик и нобелист [[Уилям Бътлър Йейтс]], излязла през 1990 г. под заглавието „Кръвта и луната“. Преводът на поемата „Второто пришествие“ на Йейтс е използван в българския дублаж на първия епизод от трети сезон на сериала „[[Герои (сериал)|Герои]]“.
Ред 66:
* ''За рамките на литературата'', София: Изток-Запад, 2005<ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2372/c-vlado.htm „По повод триумфа на либералната ирония в една направо наша книга“, „поздравителен адрес“, произнесен на премиерата на „За рамките на литературата“ от Владимир Трендафилов, състояла се на 28 май 2005 г. в рамките на Панаира на книгата], във в. „Култура“, бр. 22 от 10 юни 2005 г.</ref>
* ''Кризата, която обнадеждава: Картографии на днешното литературно поле'', София: Сиела, 2009 <ref>[[Милена Кирова]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/15899 „И критиката става за четене“], рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2554) от 17 юли 2009 г.</ref>
* ''Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България'', София, Колибри, 2015, 392 с. <ref>Владимир Трендафилов, [http://kultura.bg/web/употребите-на-британския-ментор/ Екстракт от „Употребите на британския ментор“], Портал за култура, изкуство и общество, 2 март 2015 г.</ref><ref>Мария Пипева, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1444.pdf „За българските употреби на Дикенс“], рец. във в. „Литературен вестник“, год. 24, бр. 16 от 22 април 2015 г., с.3.</ref><ref>Лъчезар Лозанов, [http://armymedia.bg/archives/22973 „Дикенс е мярата ни за модерност“], рец. във в. „Българска армия“, 13 март 2015 г.</ref><ref>Огнян Стамболиев, [http://www.duma.bg/node/107094 „Дикенс в България“], рец. във в. „Дума“, бр. 193, 22 август 2015 г.</ref>
* ''Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България'', София, Колибри, 2015, 392 с.
 
=== Стихосбирки ===
Ред 81:
 
== Бележки ==
{{reflist|2}}
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://vladimirtrendafilov.wordpress.com/ Блог на Трендафилов]
* {{Google Наука}}
* [http://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/index.html Статии и рецензии на Владимир Трендафилов в ЛитерНетЛитернет]
* [http://www.litclub.com/library/kritika/vltrendafilov/index.htm Статии и преводи на Владимир Трендафилов в Литературен клуб]
* [http://www.public-republic.com/vladimir-trendafilov Статии на Владимир Трендафилов в Public Republic]
Line 95 ⟶ 96:
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Преводачи от английски език]]
[[Категория:Български литературни историци]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Трендафилов“.