Магнус I

Магнус I (на норвежки: Magnus Olavsson), повече известен като Магнус Добрия (на норвежки: Magnus den gode), (ок.1024- 25 октомври 1047), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на Свети Олаф II и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Св.Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер. След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.

Магнус I
крал на Норвегия
Магнус I, рисунка от 19 в.
Информация
Управление	1035 - 1047
Роден	ок. 1024 г. Норвегия
Починал	25 октомври 1047 г.
Предшественик	Кнут Велики
Наследник	Харалд Хардроде
Семейство
Баща	Свети Олаф II
Магнус I в Общомедия

Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в [[Ютланд] докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от Свен II. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо Харалд Хардроде, когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си в катедралата в Тронхайм, наричан тогава Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда, родена от наложница, чието име не се знае.

Харалд II Сивия плащ

→

Крал на Норвегия Крал на Норвегия (970 – 995)

→

Олаф I Тригвасон