Магнус I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
| герб =
}}
'''Магнус I''' (на [[норвежки]]: ''Magnus Olavsson''), повече известен като '''Магнус Добрия''' (на [[норвежки]]: ''Magnus den gode''), (ок.[[1024]]- [[25 октомври]] [[1047]]), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на [[Олаф II|Свети Олаф II]] и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Св.Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер.
След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.
Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в [[Ютланд]] докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от [[Свен II]]. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо [[Харалд Хардрада|Харалд Хардроде]], когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си в катедралата в [[Тронхайм]], наричан тогава Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда, родена от наложница, чието име не се знае.▼
▲Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в [[Ютланд]] докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от [[Свен II]]. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо [[Харалд Хардрада|Харалд Хардроде]], когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си Св. Олаф в катедралата в [[Тронхайм]], наричан
| |||