Разлика между версии на „Магнус I“

м
редакция без резюме
м
м
След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.
 
Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в [[Ютланд]] докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от [[Свен II]]. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо [[Харалд Хардрада|Харалд Хадроде]], когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си Свети Олаф в катедралата в [[Тронхайм]], наричан по онова време Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда Магнусдатер (родена от наложница, чието име не е известно).