Разлика между версии на „Харалд Хардрада“

редакция без резюме
{{велик магистър
{{Биография инфо
| име = Харалд IIIХардрод
| наставка =
| портрет =
| описание = крал на Норвегия
| изображение за личността = [[image:Harald Hardraades saga-Harald og Svein-W. Wetlesen.jpg|230 п]]
| роден-място = [[Норвегия]]
| описание на изображението = Харалд Хардрод, илюстрация от 19 в.
| починал-място = [[Англия]]
| орден =
| период =
| управление = [[1046]] - [[1066]]
| пълно име =
| други титли =
| кръщене =
| роден = [[1015]] г.
| роден-място на раждане = [[Норвегия]]
| починал = [[25 септември]] [[1066]] г.
| починал-място на смъртта = [[Англия]]
| погребан =
| предшественик = [[Магнус I]]
| потомство =
| наследник = [[Магнус II|Магнус II Харалдсон]], [[Олаф III|Олаф III Хюре]]
| съпруга =
| народност =
| баща = Сигурд Сир
| майка = [[Аста Гудбрандсдатер]]
| герб =
}}
'''Харалд ХардрадаХардрод''', (накоето [[норвежки]]означава ''HaraldХаралд IIIСуровия'', или(на [[норвежки]] ''Harald Hardråde'') е [[крал на Норвегия]] от [[1046]] до [[1066]] (до [[1047]] съвместно с племенника си [[Магнус I]]). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на [[Дания]]. Харалд е убит при опита си за нашествие в [[Англия]].
 
== Биография ==
[[File:Harald Hardråde.jpg|thumb|Паметник на Харалд III]]
Харалд Сигурдсон Хардрод е роден през [[1015]]. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал [[Харал Прекраснокосия]]. Майка му е [[Аста Гудбрандсдатер]], която била омъжена за [[Харалд Гренландеца]], от когото ражда [[Олаф II|Свети Олаф II]], но останала вдовица след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде се явява полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.
Харалд Сигурдсон е роден през [[1015]]. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал [[Улаф II]], син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу [[Кнут Велики]] при [[Стиклеста]] през [[1030]], когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През [[1031]] те пристигат в [[Киевска Рус]] и постъпват на служба при великия княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]].
 
Още като дете Харалд се отличавал с войствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвал в битката при Стикластадир срещу [[Кнут Велики]], в която [[Олаф II|Свети Олаф II]] загива. Самият Хардрод бил ранен и известно време се укривал докато се лекувал, а след това напуснал Норвегия. Извън границите на страната той събрал военен отряд и се прехвърлил в Киевска Рус на служба при [[Ярослав I]].
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за [[Константинопол]], където са наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участват във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. При войната срещу Цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]] г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при [[Острово]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] е съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга Харалд Хардрад, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години Харалд се връща в [[Киев]], където се жени за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав Мъдри]].
 
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминаватзаминавали за [[Константинопол]], където сабили наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличаваотличил в няколко военни кампании, в които ръководиръководел относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участватучаствали във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. ПриВъв войната срещу Царцар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успявауспяла да установи господството си над България в [[1041]] г., норманите иматимали решаващ принос в ключовата битка при [[Острово]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] ебила съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицтастолица [[Осло]] викинга Харалд ХардрадХардрод, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се връщавърнал в [[Киев]], където се жениоженил за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]].
През [[1045]] Харалд Сигурдсон се връща в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през [[1062]], когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.
 
През [[1045]] Харалд СигурдсонХардрод се връщавърнал в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] ебил принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещавапосветил следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд IIIХардрод ставастанал самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания сабили прекратени едва през [[1062]], когато Харал и Свенд взаимно се признаватпризнали за крале на двете държави.
През [[1066]] Харалд предявява претенции към трона на [[Англия]] и с помощта на графа на Нортумбрия [[Тостиг]] дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при [[Фълфорд]], норвежките войски са разгромени от крал [[Харолд II]] в [[битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]], като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в [[битка при Хейстингс|битката при Хейстингс]] и Англия е завладяна от [[нормани]]те.
 
През [[1066]] Харалд предявявапредявил претенции към трона на [[Англия]] и с помощта на графа на Нортумбрия [[Тостиг]] дебаркирадебаркирал в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при [[Фълфорд]], норвежките войски сабили разгромени от крал [[Харолд II]] в [[битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]], като Харалд и Тостиг сабили убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпявапретърпял поражение в [[битка при Хейстингс|битката при Хейстингс]] и Англия ебила завладяна от [[нормани]]те.
Харалд III е наследен от синовете си [[Магнус II]] и [[Улаф III]].
 
Харалд III е наследен от синовете си [[Магнус II|Магнус II Харалдсон]] и [[УлафОлаф III|Олаф III Хюре]].
 
== Източници ==