Разлика между версии на „Харалд Хардрада“

м
редакция без резюме
м
{{велик магистър
| име = Харалд ХардродХардроде
| наставка =
| описание = крал на Норвегия
| изображение за личността = [[image:Harald Hardraades saga-Harald og Svein-W. Wetlesen.jpg|230 п]]
| описание на изображението = Харалд ХардродХардроде, илюстрация от 19 в.
| орден =
| период =
| герб =
}}
'''Харалд ХардродХардроде''', което означава ''Харалд Суровия'', (на [[норвежки]] ''Harald Hardråde'') е [[крал на Норвегия]] от [[1046]] до [[1066]] (до [[1047]] съвместно с племенника си [[Магнус I]]). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на [[Дания]]. Харалд е убит при опита си за нашествие в [[Англия]].
 
== Биография ==
[[File:Harald Hardråde.jpg|thumb|Паметник на Харалд III]]
Харалд Сигурдсон ХардродХардроде е роден през [[1015]]. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал [[Харал Прекраснокосия]]. Майка му е [[Аста Гудбрандсдатер]], която била омъжена за [[Харалд Гренландеца]], от когото ражда [[Олаф II|Свети Олаф II]], но останала вдовица след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд ХардродХардроде се явява полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.
 
Още като дете Харалд се отличавал с войствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвал в битката при Стикластадир срещу [[Кнут Велики]], в която [[Олаф II|Свети Олаф II]] загива. Самият ХардродХардроде бил ранен и известно време се укривал докато се лекувал, а след това напуснал Норвегия. Извън границите на страната той събрал военен отряд и се прехвърлил в Киевска Рус на служба при [[Ярослав I]].
 
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминали за [[Константинопол]], където били наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличил в няколко военни кампании, в които ръководел относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участвали във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. Във войната срещу цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успяла да установи господството си над България в [[1041]] г., норманите имали решаващ принос в ключовата [[Островска битка]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] била съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица [[Осло]] викинга Харалд Хардрод, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се върнал в [[Киев]], където се оженил за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]].
 
През [[1045]] Харалд ХардродХардроде се върнал в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] бил принуден да го признае за съвладетел. Харалд посветил следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд ХардродХардроде станал самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания били прекратени едва през [[1062]], когато Харалд и Свенд взаимно се признали за крале на двете държави.
 
През [[1066]] Харалд предявил претенции към трона на [[Англия]] и с помощта на графа на Нортумбрия [[Тостиг]] дебаркирал в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при [[Фълфорд]], норвежките войски били разгромени от крал [[Харолд II]] в [[битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]], като Харалд и Тостиг били убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпял поражение в [[битка при Хейстингс|битката при Хейстингс]] и Англия била завладяна от [[нормани]]те.