Поменици на българските владетели: Разлика между версии

Поменикът е известен по данни на руския учен [[Александър Хилфердинг]]. Представлява препис от [[1502]] г., направен от по-стар български оригинал. Публикуван е от Йордан Иванов в "Поменици на български царе и царици" в [[1915]] г. като ''Първи зографски поменик'', негови продължения са ''Вторият зографски поменик'' за периода XVI-XVII в., също с имената на царете, йерарси и дарители на манастира, и ''Третият зографски поменик'', обхващащ периода [[1527]]-[[1728]] г. за йерарси и дарители на манастира, като са особено ценни за изясняване на селищната структура, населението и историята на тогавашните български земи, включително [[Поморавие]]то, [[Северна Добруджа]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Беломорие]]то.{{цитат|Помени, Господи, в православната вяра български царе: царя, Бориса, Симеон, Петър, Борис, Романа, Шишман, Давид, Самуила, Гаврила… Радомир, Самуила, Страцимира, Асеня, Калимана, Бориса, Димитрия, Давида, Симеона, Георгия, Михаила, Шишмана, Костадина, Асеня, Бориса, Ивана Асеня, Петра, Гаврила, Бориса, Шемгона, Михаила, Александра, Калимана, Бат.оя, Теодора, Страцимира, Ивана, Фружина, Романа, М......, Михаила, Анд(р)оника, Асеня, Радомира, Михаила, Димитрия, Константина, Александра, Михаила, Страцимира, Михаила, Петра.|Зографски поменик}}