Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии

След [[Междусъюзническата война]] българското правителство трескаво търси голям заем от [[Европа]], за да покрие разходите по възстановяване на щетите, нанесени върху [[икономика]]та, закупуване на ново оръжие и устройването на над 200 хиляди бежанци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Източна Тракия]]. Традиционният кредитор на България – Франция, първоначално ѝ отказва заем. Едва след като германското банково обединение [[Дисконто-Гезелшафт]] предлага на царството заем от 500 милиона златни марки, французите и техните съюзници от Антантата се съгласяват да отпуснат изгоден заем на България в размер на 700 милиона франка. Предложението им обаче идва късно и на [[2 юли]] [[1914]] г. [[Народното събрание]] ратифицира договор за финансово обвързване с Германия. Към заема е включена и клауза за отпускане на България на военна помощ в размер на 200 милиона [[лев]]а, както и „получаване на военни материали, доколкото позволяват собствените германски нужди“.