Правителство на Драган Цанков 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м V111P премести страница „Правителство на Драган Цанков (1883)“ като „Правителство на Драган Цанков 2“ |
|||
Ред 26:
== Политика ==
Образуването на првия коалиционен кабинет в [[България]] на 7 септември 1883 г. е резултат от компромиса между консерваторите и умерените либерали. Основен проблем пред кабинета са преговорите по подписване на конвенциите по окупационния дълг към [[Русия]] и строежа на жп линията [[Цариброд]]-[[Вакарел]]. [[III Обикновено народно събрание|Третото ОНС]] гласува проектите за двете конвенции въпреки съпротивата на крайните либерали. Те настояват отсечката Цариброд-Вакарел да бъде построена едва след съгласието на [[Високата порта]] за свързването на жп линията [[София]]-[[Кюстендил]] със [[Солун]]ската железница. Така се установява пряка връзка на Княжеството с [[Македония (област)|Македония]], с което би се засилило неговото влияние там<ref name="Encyclopedy"/>.
От вътрешната политика най-ваен е въпросът за изменение на [[Търновската конституция]]. Опитът на крайните либерали да провалят гласуването по закона за изменението ѝ завършва без успех. Той трябва да влезе в сила след одобрение на [[ВНС]] в срок от три години. През това време ВНС намалява броя на депутатите в [[Народното събрание]], дава избирателно право само на лица, притежаващи недвижими имоти и създава втора камара със законодателни и административни права. Променя титлата на княза от „светлост“ на „височество“ и му разрешава да награждава с ордени и да ползва държавни имоти<ref name="Encyclopedy"/>.
Ред 32:
Обявяват се за недействителни „Закона за цензурата върху печата“ и „Закона за ограничаване на митингите и събранията“. На [[27 септември]] 1883 г. е гласуван и Указът за амнистията на осъдените по политически причини. Разпуснат е и [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]]<ref name="Encyclopedy"/>.
Командването на [[Българската армия]] е предоставено на княза, а ръководството на военната академия – на военния министър. Гласувани са закони за печата, избирателното право, развитието на [[примишленост]]та, [[акциз]]а на [[тютюн]]а и др. Подобряват се отношенията с Русия. Император [[Александър III (Русия)|Александър III]] одобрява умереноконституционните възгледи на д-р Цанков, възприемани като спирачка пред амбициите за власт на българския владетел<ref name="Encyclopedy"/>.
Преминаването на армията под ръководството на монарха предизвиква недовоството на руската дипомация. Русия изтегля своите офицери от българската армия, а князът – българските [[юнкер]]и и офицери от руските военни училища и академии. За да се разреши проблемът е подписана военна конвенция между двете държави. Според нея военният министър се назначава от княза със съгласието на руския император. Промени във военното министерство могат да се правят само със съгласието на министъра и [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]]. Руските офицери в Българската армия са подчинени на министъра, на българските закони и наредби, забранява им се участие в политическите борби<ref name="Encyclopedy"/>.
| |||