Първа българска държава: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 181:
[[Файл:Temnicki natpis.jpg|мини|250px|'''Темнишки старобългарски надпис''' от времето на Цар [[Самуил]] 10-11 в. Молитва за закрила към светите войни Св. 40 мъченици: ''"Свети Ксантий Сисиний, Леонтий, Мелитон, Севериан, Филоктимон, Ангий, Ираклий, Екдикт, Кирион молите Бога за нами "'', плочката с размери 20х20х5 см е открита в 1900 г. край с Горни Катун при гр. [[Крушевац|Крушевец]], пази се в Народния музей в Белград]]
 
След смъртта на Петър I през 969 политическата криза се задълбочава, като се сменят няколко царе на престола и почти през цялото време реално страната се управлява от [[Самуил]], обявен за цар през 997 г. Византийците завладяват цяла [[Тракия]] и [[Мизия]], като пада и столицата Преслав. След като става цар, Самуил обявява за столица град [[Охрид]] в [[Македония]], която все още била под скиптъра на българския цар. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., след получен [[сърдечен удар]], вероятно дължащ се на гледката на ослепените от василевса [[Василий II Българоубиец]] хиляди български воини.
 
Наследникът му, [[Гаврил Радомир]], става жертва на преврат, организиран от братовчед му [[Иван Владислав]], който управлява от 1015 до 1018 година. Последния владетел на Първата българска държава е [[Пресиян II]], когато под ударите на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] пада и последната българска твърдина. Това е и краят на Първата българска държава, като тя попада под [[Византийско владичество]], продължило до 1185 година.