Стоян Бъчваров (актьор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
== Биография ==
[[File:BASA_581K-1-17_Theater_of_Anton_Strashimirov_and_Stoyan_Bachvarov-1909.jpg|left|thumb|Театърът на А. Страшимиров и С. Бъчваров на турне през 1909 г. Втората от ляво надясно на първия ред е съпругата на Бъчваров, Николина. Източник: ДА „Архиви“]]
Завършва мъжката гимназия във [[Варна]]. Специализира театрално изкуство в [[Москва]] и [[Мюнхен]] (1908).
Играе в различни театри в страната, в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]], а през [[1921]] създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.
 
Пътувал е из България с „[[театъра на В. Чернодрински]]“ и със "[[Съвремнния театър]]" (1905, 1919-1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]] (1904, 1907, 1909, 1911-1918, 1924-1930, 1937-1948), а през [[1921]] създава[[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненския общински театър]], днес носещ неговото име.
 
Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.
Line 35 ⟶ 37:
След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.
 
Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града. Умира в София през 1949 г.
 
Директор на [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Окръжния театър]] в [[Русе]] (1931). Артист в [[Драматичен театър - Пловдив]] (1936).
 
Учавства в основаването на [[Съюз на артистите в България|САБ]].
 
Умира в София през 1949 г.
По-важни негови роли са Тартюф (''„Тартюф“'' от [[Молиер]]), Щастливцев (''„Лес“'' от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]), Лука (''„На дъното“'' от [[Максим Горки]]) и други. Постижения са участията му в киното – Хитър Петър в ''„Хитър Петър и Настрадин Ходжа“'' (1939) и Хаджи Генчо в ''„Българи от старо време“'' (1945, режисьор Д. Минков) и други.
 
== Семейство ==