Митридат VI: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
== Ранни години ==
Родене през 132 пр.н.е. в [[Синоп]]. Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на [[Митридат V (Понт)|Митридат V Евергет]] (150 – 120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочита по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.<ref name="The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus">{{cite book | last = McGing | first = B. C. | title = ''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' | publisher = E. J. Brill | year= 1986 | location = Leiden, The Netherlands | pages = 64}}</ref> През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика.
След като покорява [[Колхида]], царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със [[скити|скитския]] цар Палак (Palacus). Най-важните средища [[Крим]], [[Таврия]] и [[Боспорско царство|Боспорското царство]] с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите – техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници [[роксолани]]те претърпяват тежки загуби от понтския [[генерал]] [[Диофант (генерал)|Диофант]] (Diophantus) и приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към [[Мала Азия]], където римската власт расте. Той участва в подялба на [[Пафлагония]] и [[Галация]] с [[Никомед III]] цар на [[Витиния]]. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира [[Кападокия]] е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.
Ред 57:
'''''Вижте също: [[Митридатизация]]'''''
След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от [[Колхида]] (сегашна [[Грузия]]) през [[Кавказ|Кавказките планини]] към [[Крим]], като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син [[Фарнак II]] подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; [[Имунитет (биология)|имунитет]] придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.<ref name=rome-leglay>A History of Rome, LeGlay, et al. 100</ref><ref name="Lastking">''The Last King, Michael Curtis-Ford'' (2005) ISBN 0-312-93615-X</ref> Според „''Римска история''“ на [[Апиан]], след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя [[гали|галски]] бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт.
{{start box}}
| |||