Древноримска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м членуване
Yopdan (беседа | приноси)
Ред 7:
== История ==
{{Римска войска}}
През първите 5 века от историята си Древен Рим не е поддържал постоянна армия, която да е трайно установена на предварително определени тактически места. Тогава, когато властите на Рим сметнат и решат, че е необходимо да се предприемат дадени военни действия, те призовават (мобилизират) [[римскиРимско гражданигражданство|римските граждани]], които са предварително записани в нарочен за целта списък. Временната римска армия имаща характер на нещо средно между [[опълчение]] и [[милиция]] се е управлявала от тези граждани които са били по-нагоре в [[йерархия]]та на държавното управление и притежават собствени доспехи. В края на военните кампании по това време войниците получавали като награда [[пари]] или парче [[земя]]. В тези векове, когато не е имало редовна армия, на Рим много често се е налагало да използва въоръжените сили на италийските си съюзници.
 
Когато Римските владения се разрастват и военните действия започват да се водят основно извън Рим и [[Италия (римска провинция)|Италия]], римските граждани и италийските съюзници на Рим започват да недоволстват от военната повинност в гражданската армия. Около [[100 г. пр.н.е.]] римският генерал и [[Консул (Древен Рим)|консул]] [[Гай Марий]] превръща [[Гражданска армия|гражданската армия]] в [[редовна армия]]. Когато армията е редовна тя става много по-добра и по-силна, защото войниците са по-добре обучени и въоръжени. Недостатък на редовната армия е, че може да се използва като средство за лична и/или политическа изгода. Най-добрия пример за такова използване на редовната армия в римската история е [[Юлий Цезар]].