Кавказки фронт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top |
м →top: -, replaced: [Германска империя| → [Германска империя (1871 – 1918)| редактирано с AWB |
||
Ред 7:
В началото на Първата световна война Русия разглежда Кавказкия фронт като второстепенен спрямо [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]], където са насочени основните руски ресурси. Крепостта Карс е завзета от Русия през 1877 г. по време на [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] и стратегическа цел на Османската империя е да си възвърне този район и излаза на [[Каспийско море]].
Една турска офанзива би имала отвличащ ефект за прехвърляне на руски сили от Полша и Галиция и [[Германска империя (1871 – 1918)|германските]] военни съветници я одобряват.<ref name=caven>Eugene Hinterhoff, ''The Campaign in Armenia. Marshall Cavendish Illustrated Encyclopedia of World War I'', vol ii, pp. 499 – 503.</ref> Германия снабдява турската Трета армия с необходимото снаряжение за битката.<ref name="Pollard">A. F. Pollard. ''A Short History Of The Great War''. chapter VI: The first winter of the war.</ref> Незабавната цел на т.нар. турска Кавказка кампания е да си върне [[Артвин]], [[Ардахан]], Карс и [[Батуми]], а по-дългосрочната – да открие пътя към [[Тбилиси]] и да инициира бунт сред кавказките мюсюлмани.<ref name="caven"/> Друга турско-германска цел е да се отреже пътя на руснаците към петролните ресурси около Каспийско море.<ref name="oilfactor">The Encyclopedia Americana, 1920, v.28, p. 403.</ref>
След като на 2 ноември Русия обявява война на Турция, руските войски пресичат границата с Османската империя в т.нар. офанзива на Бергман ({{lang-tr|Bergmann Atağı}}; {{lang-ru|Берхманнский прорыв}}). Завързват се сражения в направлението Кьоприкьой. На десния фланг под командването на генерал Истомин руснаците настъпват към Олту. На левия фланг казаци под командването на генерал Баратов настъпват към [[Алашкерт]] и персийски Азърбайджан, след като форсират река [[Аракс]]. Това са кюрдски райони, където турците обявяват мобилизация и формират кюрдска конница. В отговор на руската офанзива турската Трета армия започва контранастъпление. След завързалите се боеве руските войски попадат под заплаха от обкръжение от двата фланга, но получават подкрепления и избягват опасността. Боевете продължават до 29 ноември и в тях руските войски понасят тежки загуби и спират настъплението.
| |||