Интел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Алиса Селезньова премести страницата Intel Corporation като Интел (върху пренасочване)
м Премахване на Категория:Компании от Калифорния; Добавяне на Категория:Компании в Санта Клара (Калифорния), ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|...
Ред 17:
}}
 
'''Intel„Интел Корпорейшън“ Corporation''' (чете{{Intel се ''Интел''Corporation}}) е базирана в град [[Санта Клара (Калифорния)|Санта Клара]], щата [[Калифорния]], [[САЩ]] мултинационална корпорация, известна най-вече с производството на [[микропроцесор]]и и специализирани [[интегрална схема|интегрални схеми]].

Intel е производител на мрежови карти, [[чипсет]]и за системни платки, компютърни компоненти и други устройства. Intel разработва изследователски проекти във всички области на полупроводниковата промишленост.
 
== История ==
Intel е основана през [[1968]] г. от Гордън Мур (''Gordon E. Moore'' – химик и физик) и [[Робърт Нойс]] (''Robert Noyce'' – физик) с [[рисков капитал]], предоставен от Артър Рок<ref name="Intel_Museum">{{Cite web |url=http://www.intel.com/about/companyinfo/museum/archives/timeline.htm |title=Intel Online Museum: Corporate Timeline |work=Intel Museum |publisher=Intel|accessdate=July 23, 2011}}</ref>. Третият служител в компанията е Андрю Гроув (''Andrew Grove'' – инженер-химик, известен още като ''Andy Grove''), който е начело на компанията през по-голямата част на 80-те и 90-те години на 20-и век. Той е останал в историята като ключовата фигура в Intel. Към края на 90-те години Intel е вече една от най-големите и най-успешните корпорации в света, въпреки че жестоката конкуренция в полупроводниковата индустрия е влошила до известна степен нейната позиция.
[[File:Robert Noyce and Gordon Moore at SC1 1970.png|thumb|Нойс и Мур в Санта Клара през 1970]]
 
=== Произход на името ===
Г. Мур и Р. Нойс искали да нарекат новата си компанията ''Moore-Noyce''. Това име обаче не било много подходящо за компания произвеждаща електроника, тъй като ''нойс'' по звучене съвпада си друга английска дума – ''noise'' (''шум''), която се асоциира с електрически смущения (нежелателно). Така те решили да нарекат компанията ''INTegrated ELectronics'' или ''Intel'' за краткост. ''Intel'' обаче вече била [[запазена марка]] на верига хотели, затова се наложило да откупят правата за това име.
 
=== Памети и микропроцесори ===
В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводникови памети по метода на [[планарна технология|планарната технология]] и е водеща в тази област чак до края 701970-те години.
 
През [[1969]] г. започват преговори с японската фирма за производство на ([[калкулатор]]и) Busicom (известна и с името NCM – Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида [[интегрална схема|интегрални схеми]]. По това време обаче Intel няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически [[чип]]ове. Тогава Тед Хоф (''Ted Hoff'' – бивш инженер от Станфордския университет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на Intel осъзнава стратегическата важност на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, Intel искала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди долара Intel получила изключителните права върху новия чип. Впоследствие този чип получил номер [[Intel 4004|4004]] и бил наречен [[микропроцесор]].
 
=== ПървитеПърви микропроцесори ===
Изчислителната мощност на процесора [[Intel 4004]] била равна на мощността на компютъра [[ENIAC]] и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите обаче била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция – всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18 – 24 месеца след предходния. Това е известният ''[[Закон на Мур]]'', който е в сила и понастоящем, и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране.
 
Line 38 ⟶ 41:
През [[1983]] г., в началото на ерата на [[персонален компютър|персоналните компютри]], печалбите на Intel намаляват под натиска на японските производители на полупроводникова памет. Тогавашният президент на компанията А. Гроув фокусира компанията върху производството на микропроцесори. Ключов елемент от неговия план е тогава смятаната за радикална идея Intel да стане единственият източник на популярния тогава [[микропроцесор]] Intel 8086 и неговите следващи версии.
 
Дотогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като [[Zilog]] и [[AMD]]. В резултат от тези действия, Intel станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20 век.
 
Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания, наречена операция „Crash“ (в превод ''мачкане''), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.
Line 44 ⟶ 47:
Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел [[PC]] на [[IBM]], макар никой на времето да не осъзнавал важността и&#768;. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне невероятен успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като [[Compaq]] (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.
 
=== Ролята на IntelРоля за възхода на технологиите ===
През 901990-те Intel прави много иновации в архитектурата и хардуера на [[персонален компютър|персоналните компютри]]: шината [[PCI]]; шината [[USB]]; шината [[AGP]]; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри.
 
В областта на [[софтуер]]а успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на [[Microsoft]]. Конкурентната борба между Intel и Microsoft е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу Microsoft.
Line 71 ⟶ 74:
 
{{Процесори на Intel}}
 
[[Категория:Компании от Калифорния]]
[[Категория:Компании регистрирани на NASDAQ]]
[[Категория:Хардуерни компании]]
[[Категория:Компании с пазарна стойност от над 100 милиарда щатски долара]]
[[Категория:Хардуерни компании]]
[[Категория:Компании регистрирани на NASDAQ]]
[[Категория:Компании отв Санта Клара (Калифорния)]]