Разлика между версии на „Меровинги“

1 байт изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
м (без right/дясно в картинки (x1))
Меровингската династия получава името си от [[Меровех]] (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на [[салически франки|салическите франки]] от около [[447]] до [[457]], и се появява в по-общата история с победите на [[Хилдерих I]] (управлявал около [[457]]–[[481]]) срещу [[вестготи]]те, [[сакси]]те и [[алемани]]те. [[Хлодвиг I]], синът на Хилдерих I, успява да обедини почти цяла [[Галия]] северно от [[Лоара]] ([[486]]), да приеме [[католицизъм|католицизма]] ([[496]]) и да унищожи кралството на [[вестготи]]те в [[Тулуза]] през [[507]]. При смъртта си Хлодвиг I разделя кралството между четиримата си сина според франкския обичай. Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани меровингски крале.
 
Меровингските крале назначават [[магнати]] за [[граф]]ове (''comites''), натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на [[централизация|централизираната]] [[Римска империя|римска]] данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват и войскабвойска, набирана сред подчинените им [[васал]]и-[[рицар]]и, получаващи земя в замяна на тази служба. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен [[домен]]. Тази система постепенно се развива в западноевропейския [[феодализъм]].
 
От гледна точка на краля системата не е добра. Той не получава приходи, няма какво да даде, освен земя, която, веднъж дадена, никога не се връща. Кралете стават все по-бедни, все по-безделни или т.н. „лениви крале”. През [[7 век]] те изоставят всяко сериозно усилие да управляват.
Анонимен потребител