Михайлово (област Враца): Разлика между версии

След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата, намиращо се на пътя Видин – Лом – Плевен е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище в местността „Влашко селище“, на около километър от старото, скрито в горуньова (дъбова) гора и встрани от пътища. В това селище се заселват българи, връщащи се от [[Румъния]], както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“)<ref>'''Георгиев''', Ст., Т. Икономов. Пътеводител на Оряховска околия, Издание на Оряховското туристическо дружество „Дунавски турист“, Свищов, 1904</ref>, селото носи името на близкия соват (тур. голямо пасище, мера) '''„Гоеница“'''. Това славянско наименование, запазено във времето и доказано от записите в турските регистри показва, че жителите на селото са българи. В това крайречно пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце, телета и работен добитък – волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година. След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава '''Долна Гнойница'''. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“

 

:''Селище&nbsp;— Долна Гноеница''

:''Народност&nbsp;— българи''