Оценките за правната страна на договора са противоречиви.
Според една оценкаот оценките, пактапактът за ненападение не съдържа нищо необичайно.Представляваи сам по себе си представлява типичен пакт за ненападение. Окончателният вариант на т. 2 на Договора предполага спазването на неутралитет в случай, че една от страните стане обект на нападение от страна на трета държава.
Според другодруги мнениемнения няма точка в договора, която да неутрализира ефектътефекта му, аков случай че една от страните по договора се ангажира св агресия. A. A. Пронин уточнява, че договорът е тясно свързан с тайният протокол.Неи не бива да бъде оценяван отделно от него, както и извън конкретната геополитическа ситуация в тезионези дни. Тайният протокол затвърждава интереса на [[СССР]] в балтийските страни Латвия, Естония както и във Финландия, а на Германия - в Литва, Полша, Висла, Сан, Вилнюс.. Съветският съюз подчертава своя интерес към Бесарабия., на което Германия не се противопоставя. Допълнителният протокол се оценява от A. A. Пронин като правно неправомерен, тъй като се засягат трети страни.
