Джордж III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 79:
След загубата на колониите са направени няколко промени в британската правителствена структура. От [[1660]] има двама главни служители в кабинета, наричани [[държавен секретар на Южния департамент]] и [[държавен секретар на Северния департамент]]. Първият е отговорен за Южна [[Англия]], [[Ирландия]] и връзките с непротестантските [[Европа|европейски]] държави, а вторият — за Северна Англия, [[Шотландия]] и връзките с [[протестантство|протестантските]] държави в Европа. Първоначално държавният секретар за Южния департамент отговаря и за отношенията с колониите, но през [[1768]] тези функции са прехвърлени на [[държавен секретар на колониите|държавния секретар на колониите]]. След загубата на Северна Америка и трите поста са премахнати. Те са заменени с два нови: [[държавен секретар на външните работи]] и [[държавен секретар на вътрешните работи]].
 
През [[1782]] г. след дванайсетгодишна служба приключва управлението на [[Фредерик Норт|лорд Норт]]. [[виги|Вигът]] лорд [[Чарлс Уотсън-Уентуърт|Рокингам]] става министър-председател за втори път, но умира няколко месеца по-късно. Кралят избира за негов наследник [[Уилям Пети]], 2-ри [[граф на Шелбърн]]. [[Чарлс Джейм Фокс]] отказва да остане в неговия кабинет и настоява за назначаването на [[Уилям Хенри Кавендиш-Бентинк]], 3-ти [[херцог на Портланд]]. През [[1783]] Камарата на представителите принуждава лорд Шелбърн да освободи поста. Херцогът на Портланд става министър-председател, но реалното управление е в ръцете на Фокс и лорд Норт, съответно държавни секретари на външните и вътрешните работи.
 
Джордж III е недоволен от натиска върху него да назначава министри, които не харесва, но правителството на Портланд бързо събира мнозинство в [[Камара на представителите|Камарата на представителите]] и става трудно да бъде свалено. Крал Джордж силно се противопоставя на предложения от правителството ''Закон за Индия''. Веднага след приемането му от Камарата на представителите, той уведомява [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], че ще счита всеки [[пер]], гласувал за закона, като свой противник. На [[17 декември]] 1783 проектът е отхвърлен от лордовете. На следващия ден кабинетът на Портланд е освободен и министър-председател става [[Уилям Пит-младши]]. Джолдж III разпуска Парламента през март [[1784]] и последвалите [[избори]] затвърждават позициите на Пит.