Уикипедия

Гюльовца: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
разчистване на материал без източници
форматиране: 14x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{авторски права}}
{{Селище в България
| картинка =
Line 16 ⟶ 14:
 
== География ==
Селото се намира в полите на Източна Стара Планина, разположено е от южната страна на Дюленския проход, в долината на река Хаджийска. Пътят, минаващ през селото е старият път между Бургас и Варна. В голяма близост е язовир [[Порой (язовир)|Порой]]. [[Слънчев бряг]] и гр. [[Несебър]] са на около 15 km.
 
== История ==
Line 23 ⟶ 21:
След Освобождението село Гюллелер възприема българското звучене '''Гюльовци '''т.е. село на хора, които се занимават с рози (гюл).
 
През годините името на селото е изписвано по най-различен начин. Така например проф. [[Константин Иречек]] в книгата си „Пътувания по България“ от 1883 г. записва името Гюлевца, което може да е поради липсващата в българската азбука буква '''ё''' . До скоро официално беше Гильовци, в момента е Гюльовца – за съжаление названия лишени от смисъл. Правилното е Гюльовци. Така се е наричало през по-голямата част от съществуването си до 70-те години на XX в. (тоест, на български би звучало Розари)
 
== Население ==
Line 29 ⟶ 27:
 
'''Жители'''
1890 г.- – 427; 1900 г.- – 433; 1910 г.- – 511; 1920 г.- – 646; 1926 г.- – 608; 1934 г.- – 828; 1946 г.- – 1017; 1956 г.-1085 – 1 085; 1965 г.-1226 – 1 226; 1975 г.-1210 – 1 210; 1981 г.-1134 – 1 134; 1985 г.-1102 – 1 102; 1992 г.-1063 – 1 063; 2001 г.-1052 – 1 052.
 
== Религии ==
Християнска – въпреки че името на селото е с турски корен в него не живеят турци. Има отделни ромски фамилии, които се определят като мюсюлмани.
 
== Обществени институции ==
Основното училище на селото, носещо името „Кирил и Методий“, обучава ученици от първи до осми клас. Според „Каталога на училищата в Княжество България“, намиращ се в Регионален музей град Бургас, училището е основано в далечната 1870 година. В летописните книги на училището също са запазени документи, отразяващи някои от тези факти. Налични са две летописни книги – едната от 1926 г., другата от 1965 г. В тази от 1926 г. има прикрепена страница, на която в телеграфен стил са посочени имената на първите учители. Първи учител е бил даскал Стою (фамилия неизвестна). От 1870 г. до 1881 г училището се помещава в къща, предоставена от Жеко Георгиев. След това Митьо Цонков подарява къща с двор, която е ползвана като училище до 1892 г. Броят на децата се увеличил и старото училище вече не ги побирало. Продават дарената от Митьо Цонков къща и с парите от продажбата и събраните средства за построяване на църква изграждат новото училище. Било най-хубавото в цялата Анхиалска околия.
 
Даскал Слави Маринов дава названието на училището – „Св.Св. Кирил и Методий“. Той става учител в село Гюльовци през 1887 г., родом е от с.Медово Чирпанско и е завършил педагогическата гимназия в гр. Казанлък – випуск 1877 г. Участвал в боевете на връх Шипка заедно със съучениците си от целия клас, но не е бил опълченец. Учителства в селото дълги години. Самият даскал Слави има интересен и значим живот. По-късно бил назначен за околийски инспектор по просветата. Успоредно с това активно се занимава и с политическа дейност като основава първите организации на БЗНС в околията. През 1925 г. се заселва в Бургас, а през 1930 е избран за депутат в Народното събрание. Умира през 1932 г. при трагични обстоятелства.
 
След войните, с много труд и упоритост животът в селото се нормализира. Малкото село Гюльовци бавно се съвзема от дълбоките физически и психически травми. С цената на много лишения селяните събират пари и купуват още една парна вършачка (първата е закупена непосредствено преди Балканските войни). Подобрениятаподобренията в бита на селото дават положително отражение и жителите на селото започват отново да събират пари за църква. Историята се повтаря. В съществуващото училище децата учат до четвърто отделение, а в съседните села Горица и Оризаре, вече има класни училища (прогимназии). Големите деца ходят на училище в Оризаре. Отново, вместо църква, се построява училище – по-голямо от предишното. Кмет на селото тогава е Стоян Димитров Балабана, а Главенглавен учител е Тодор Спасов Тодоров от с.село Врабево Троянско. Роден е през 1894 г., участник в трите войни като в Първата е доброволец. След войните довършва образованието си и става учител. Заедно със съпругата му – Жейна от с. Ичера, учителстват на различни места, но най-дълго в нашето село. От 1953 до 1959 г. учител, а по-късно и директор на училището е запасният офицер Георги Маринов Николов. Високоинтелигентен, много енергичен млад човек, който прави много за училището. За жалост загива при катастрофа на 34 години. Все в този период, от 1955 г. в училището са назначени нови, млади учителки. Руска Стоянова Василева от с. Оризаре като млада учителка, през 1956 година организира кръжок по история и благодарение на нея оцеляват много от сведенията за селото. Другите млади учителки са Денка Войнова Михайлова; Иванка Желязкова Димитрова; Василка Демирева Николова и Стоянка Иванова Жечева – всички родом от с. Гюльовци. Много години учителстват в селото Мильо Чуканов – участник в Септемврийското въстание и съпругата му Мара.
 
Към селското читалище – „Светлина“, са обособени фолклорни групи, в които взимат участие не само деца, но и по-възрастни жители. В района на училището се намира и ЦДГ „Усмивка“. В селото има и пенсионерски клуб „Детелина“. В новата сграда на кметството има медицински и зъболекарски кабинети и аптека. Там е и библиотеката. 
 
== Природни и културни забележителности ==
* Вековен дъб в парка. На ствола му е закачена табела, на която се посочва възраст от 200 години.
 
* В близост до селото, на север от него, разположен точно на кръстопътя, водещ към село Горица, е изграден етнографски хотелски комплекс.
Една от забележителностите на селото е намиращият се в пределите на парка голям вековен дъб. На ствола му е закачена табела, на която се посочва възраст от 200 години. Това не може да е точно – по сведения от Неделчо Янев Петров, който е роден преди повече от 130 години, крайните къщи на селото са стигали до сегашния парк. От там започвала кория (гора) с много вековни дървета. Възрастните хора на селото твърдят, че въпросното дърво в спомените им е все толкова голямо.
* На няколко километра от селото в северна посока, се намира Синият вир – малък красив водопад на Бяла ряка.
 
* В центъра на селото има мемориал в памет на местните жители, били се и дали в жертва живота си за Отечеството във водените от България войни.▼
За сравнение могат да послужат дърветата на Дебелата кория Сливенско, където все още има близо 200 броя вековни дъбове, от които най-младият е на повече от 600 години и не е по-голям от дървото в село Гильовци. Така че, този дъб може да е мълчалив свидетел на цялата история на село Гюльовца.
 
В непосредствена близост до селото, на север от него, разположен точно на кръстопътя, водещ към село Горица, е изграден етнографски хотелски комплекс с ресторант „Бяла Ряка“ http://bialariaka-bg.blogspot.com/. Комплексът разполага с живописна лятна градина, богато декорирана с предмети на древния бит и занаяти. Провеждат се вечери с развлекателна програма, демонстрираща български обичаи, танци и песнопения.
 
На няколко километра от селото в северна посока, се намира Синият вир – малък красив водопад на Бяла ряка. Разположен е в изключително красива падина, над която се извисяват красиви скали. До Синия вир може да се достигне по изградена с помощта на кметство Несебър екопътека. В близост има заслон, където са създадени условия за пикник сред природата. Там има и стара чешма, която улавя водите на естествен извор с много вкусна и годна за пиене вода.
 
▲В центъра на селото има мемориал в памет на местните жители, били се и дали в жертва живота си за Отечеството във водените от България войни.
 
Сградата на дългоочакваната църква вече внушително издига снага в пределите на парка и може да бъде забелязана от местните жители и гости. Обещава, когато бъде окончателно завършена, да бъде най-красивата забележителност на селото.
 
== Обичаи и традиции ==
През нощта на 24-ти срещу 25-ти декември момчета и млади мъже се обличат в автентични носии и обикалят по къщите спазвайки обичая [[коледуване]]. На следващата вечер цялото село се събира на хоро заедно с коледарите. Друг почитан празник е [[Лазаров ден]].
 
Официален празник на село Гюльовца е 24-ти май, когато е и селският събор.
 
Други почитани празници са [[Бабин ден]] и Петльовден.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гюльовца“.