Феод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: кавички, параметър, тире (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Феод''' (също – ''лен; късно [[латински]]: feodum, feudum; франкски: fehu-ôd, [[френски]]: fief, [[английски]]: fee, [[немски]]: ZehnLehn; в буквален превод: добитък, имущество)'' <ref>{{cite book |authorlink= [[Георги Бакалов медиевист|Георги Бакалов]], [[Петър Ангелов]] |title= История на средните векове, София. |year= 1991 |publisher= Просвета, ISBN 954-01-0475-0}}</ref> е [[средновековие|средновековен]] [[институт]], намерил широко приложение, като означение на поземлен [[имот]] и/или фискален приход, работен и/или даван от [[сеньор]]а (известен още като „сюзерен“) на [[васал]]а (поданика на господаря). Поземленият имот може да е собствен или владян.
 
От [[8 век]] насетне раздаването на феоди става масово явление в [[Европа]]. Първоначално феодите започват да се преотстъпват от владетелите на васалите, като награда за верноподаничество или срещу някакво задължение по служба към сюзерена. Постепенно те стават пожизнени, а от средата на [[10 век]] се и&#768; [[наследство|наследяват]] от най-големия син на починалия васал, след като положи клетва за вярност към сюзерена и заплати релеф за земята (ленна такса).
 
По времето на [[Хенри II (Англия)|Хенри II]] в [[Англия]] ленната такса станала значителен приход в царската хазна. Това довежда до недоволство на [[барон]]ите, които по времето на сина му [[Джон Безземни]] издействат подписването на първата [[Велика харта на свободите]] на [[15 юни]] [[1215]] г., гарантираща конституционно гражданските права и свободи пред кралската власт.